Бесплатный фрагмент - Тайните на семейното щастие

УВОД

В наши дни се издават множество книги за семейството. Специалистите по психология на семейните отношения обясняват какво трябва да представлява щастливият семеен живот, съветват как правилно да се решават семейните проблеми. Обаче, въпреки изобилието от литература, от консултациите с психолози, от курсове по семейна психология все повече семейства се разпадат. Младите хора не умеят да създават семейни отношения, не знаят какво трябва да бъде едно хармонично семейство.

Може да прочетете хиляди книги с мъдри съвети, да прослушате десетки курсове, но за да се научите да се държите правилно в живота, трябва да имате системен мироглед. Ако знанията ни са събрани в система — само тогава ще можем успешно да ги прилагаме на практика. Но ако човек е получил множество полезни откъслечни съвети, които не са обединени в система, то той няма да може да се възползва от тях по най-правилния начин.

Системният мироглед ни дава възможността да разбираме и да спазваме законите, които действат в нашия свят — това са физическите закони и законите на душата. Съществуват закони, по които живее и се развива семейството, и на онзи, който знае тези закони, му е много по-лесно да разбере как да се държи правилно, за да може не просто да създаде и да запази своето семейство, но и да построи едни хармонични семейни отношения.

Всеки дом има основа, която не се вижда, но която е определяща за това колко време ще издържи този дом. Какво представлява основата на семейството? Семейството се базира на нравствеността. А основата на нравствеността са религиозните заповеди.

Религиозните заповеди — това са законите на любовта и законите на оцеляването. Човек, който спазва заповедите, има много по-високи шансове да запази своето семейство и да увеличи потомството си от атеиста. Работата е там, че атеистът, който на преден план поставя себе си — своето тяло и съзнание, своите житейски ценности — не може да приема болезнени ситуации, които са на нивото на душата. Ако човек не е способен да вижда Божествената воля във всичко, което се случва, той не приема много от болезнените ситуации, и в душата му се натрупва вътрешен протест, контраагресия, която впоследствие разрушава и здравето, и семейството.

Основните условия за съществуване и развитие на семейството — това са вярата, нравствеността, спазването на заповедите. Онзи, който на първо място обича Бог, е застрахован вътрешно от преклонение пред любимия човек и това му позволява да има хармонично семейство.

Семейството — това е жив организъм, който или се развива, или деградира и умира. Основният закон на развитие — това е законът на единство и борба на противоположностите. Мъжът и жената са противоположности: те имат различни мнения, всеки се бори за реализирането на своите желания. В същото време и двамата трябва да отчитат точката на зрение на своята «втора половина» и да се приспособяват един към друг.

За да може да живеят заедно и да си взаимодействат един с друг, съпрузите трябва да укрепват единството. Единството е онази основа, върху която се развиват противоположностите. Единството се укрепва и развива благодарение на искреността, грижата един за друг, състраданието един към друг благодарение на съвместните дела и занимания.

За да се развива едно семейство, трябва да се развива всеки един от съпрузите. Колкото повече човек се развива, стараейки се всеки ден да подобрява чертите на своя характер, стремейки се да стане по-любещ, по-гъвкав, по-искрен, колкото повече любов има в душата му, толкова по-здраво ще бъде неговото семейство. Точно онзи, който се стреми към саморазвитие, може да разчита, че ще има здраво, хармонично семейство. Колкото повече любов има в душата си човек, колкото по-добре спазва заповедите, толкова по-здрави са онези основи, които му позволяват да има щастливо семейство.

ИЗКУСТВОТО НА ЖЕРТВОГОТОВНОСТТА

Наскоро по телевизията даваха един абсурден случай. Младоженците излизали от обредната зала след подписването. Новоизлюпеният съпруг взел на ръце младата си жена и слизайки по стълбите, се подхлъзнал. И двамата паднали, моментално се върнали обратно в залата и подали документи за развод.

Защо младото семейство просъществувало едва няколко минути? Защо младежта не умее да прощава?

Неумението да прощаваш — това е неумението да принасяш жертва. Неумението да прощаваш — това е неумението да решаваш конфликти. Едно от основните правила на всеки един конфликт е заповедта на Христос «Блажени са миротворците». Блажени са онези, които умеят да творят мир. Умението да твориш мир, да бъдеш миротворец — това е умението да направиш компромис, в някаква степен да потиснеш себе си, да пожертваш своите интереси, своите амбиции, своята правота, своите идеали.

Ние сме свикнали с религиозното разбиране за жертва. Това е физическата жертва — агнета, овце, гълъби… Но в действителност жертвата е много по-широко понятие. Жертвата това е да отдадеш, да загубиш онова, което на човека му е скъпо, това е потискане на човешкото «аз» в името на Божественото.

Универсалният механизъм за преодоляване на греха, както е казвал Христос, това са постът и молитвата. Постът — това е откъсване от желанията, тоест жертва, при това доброволна. Има принудителна жертва, когато съдбата ни отнема нещо, а има и доброволна.

Жертвата може да бъде физическа, жертвата може да бъде и енергетична. Енергетичната жертва — това е точно онова потискане на своите желания.

Когато човек е принасял в жертва агне, овца, гълъб, той е гледал на своята собственост като на част от себе си, като на един вид свое продължение. Това сякаш била част от неговото «аз». Принасяйки жертва, човек всъщност е разрушавал своето «аз», тъй като се е разделял с част от него. А когато нашето «аз» се разрушава, ние преставаме да се вкопчваме в него и тогава ни е по-лесно да се обърнем към Бог. Когато нашето «аз» се разпада, ние се отдалечаваме от него и започваме да усещаме своето истинско, вечно «аз», чрез което сме съединени с Бог.

Преди да се обръща с молитва към Бог, човек трябва да се откъсне от своето човешко «аз», да извърши някаква жертва. Когато прощаваме на онези, които са ни обидили, когато се сдобряваме с онези, които са ни обидени — това е жертва. В зависимост от това доколко човек се откъсва от всичко, доколко прощава на всички, толкова е ефективна неговата молитва.

Но когато човек се обръща към Бог с молитва, без да се е откъснал от своето «аз», тогава той на практика се моли за укрепване на своя живот, за своето благополучие, тоест се моли не на Бог, а на мамона.

За да бъде молитвата ни реална, душата ни трябва да се отвори за Бог. За да може душата да се съживи, глинената съставна част на човека трябва да замлъкне и да отиде на заден план. Това става чрез жертва, принудителна или доброволна, чрез страдания, откъсване, прошка.

В зависимост от това, колко ни е скъпо нашето човешко «аз», колко отказваме да се устремяваме към Бог — толкова по-тежко ни е да правим жертви, толкова по-често и по-силно се обиждаме и толкова по-непримирими ставаме. Користният, алчен, завистлив човек не може да принася искрено жертва. Жертвата му винаги е принудена, лицемерна, фалшива. Този човек е обидчив, отмъстителен, не умее да прощава. Този човек не може да създаде хармонично семейство.

Такъв човек може да има семейство, но само в случай, че има някакъв външен укрепващ фактор, например пари, обществено положение. Веднага щом този фактор изчезне, семейството се разпада.

Семейният живот изисква жертвоготовност. Когато се ражда дете, родителите трябва да жертват своите време, сили, здраве. Човек, който не може да жертва, подсъзнателно не иска да има семейство и деца.

Алчните, користни, завистливи хора, за които интересите на тялото и духа са на първо място, не са приспособени за живот в семейство. На такива хора е безполезно да им се дават съвети как да запазят семейството си, как да подобрят отношенията в семейството. Ако човек не иска да се променя към добро, ако той не се стреми да усъвършенства своя характер — в този случай никакви съвети няма да помогнат.

Вярата без жертва е невъзможна. Онзи, който не умее да принася жертва, не може да бъде истински вярващ човек. Той може да се нарича вярващ, да посещава храмове, да се моли — но този човек не е вярващ.

Нека си припомним Каин и Авел. Бог приел жертвата на Авел, защото Авел принасял жертвата с радост. С радост жертва онзи, за когото на първо място е Бог, а всичко останало — е на второ. А ако на първо място за човека е животът му, интересите на неговото тяло, житейските блага, материалните и духовните блага — този човек винаги когато принася жертва, ще изпитва съжаление.

Много хора смятат, че жертвата може да е само пари, сили, здраве. Една от най-тежките жертви е жертването на справедливостта. Как изглежда тази жертва? Човек се смята за прав и въпреки това прощава на онзи, който е постъпил неправилно, прави компромис по отношение на него и те заедно намират взаимноприемливо решение.

Човек, който е абсолютно убеден в правотата си, постоянно осъжда околните, изпитва съжаление за миналото, не е способен да прощава. Да се смяташ за абсолютно прав е сериозна заблуда. Такъв човек не може да се промени. Та нали онзи, който е прав, няма нужда да се променя, няма нужда да подобрява характера си. А когато човек няма желание да се променя, той не е способен да се приспособява към ситуацията, към околните, да прави компромис. Значи със своите близки той разговаря с езика на ултиматума, а това е път към разпадане на семейните отношения и като цяло на всякакви отношения с хората. Човек, който се смята за напълно прав, е негоден за семеен живот.

Всеки има своята правда. Човек, който се прекланя пред своята правда, пред своята правота, своите идеали, винаги е агресивен. Първоначално той е агресивен отвън, а след това — отвътре. А вътрешната подсъзнателна агресия незабележимо изхабява семейните отношения и унищожава семейството.

Способността да жертваме своите идеали, своята правота, справедливостта — това е способността да поставяме любовта над човешките ценности. В своята същност точно това представлява вярата в Бог. Онзи, който може да принася жертва и да запазва любовта във всяка една ситуация — точно такъв човек е подходящ за живот в семейство.

НЯКОЛКО ИСТОРИИ

САЛАТА

Мъж и жена работели заедно в един магазин. През обедната почивка жената по молба на мъжа му приготвила салата. Мъжът дошъл, погледнал салатата и изведнъж се нахвърлил върху жената с юмруци. После обяснил какъв бил поводът за побоя: не му харесало, че жената овкусила салатата с олио вместо с майонеза.

Жената потърси помощ при мен. Тя смяташе, че той трябва да отиде на лекар, тъй като има проблеми с психиката. Тя кипеше от възмущение и беше убедена, че нещата вървят към развод.

Започнах да разнищвам ситуацията. Стана ясно, че жената често разговаряла с мъжа си пренебрежително, сякаш отвисоко. В онзи ден тя на няколко пъти се обърнала към мъжа си доста грубо и неуважително, при това пред чужди хора, които са влезли в магазина. Той се сдържал един път, втори, трети, а след това избухнал от най-малката дреболия. Причината за случилото се съвсем не било овкусяването на салатата, а унижението, на което той сякаш не реагирал и което сякаш приемал. Но натрупаната обида рано или късно трябвало да избие.

Нашето подсъзнание е касичка. Подсъзнанието ни никога нищо не забравя. Ако пускаме вътре обида, осъждане, недоволство, тези емоции се натрупват и след време излизат или като взрив от външна агресия, или като заболяване, или като нещо друго. При това този вътрешен протест, тази натрупана агресия може да се предава на децата.

Обясних на жената, че тя е нарушила един от основните принципи на семейството. Работата е там, че семейството съвсем не се крепи върху материални аспекти. Благополучието, жилището, парите, сексуалните удоволствия — всичко това е важно, разбира се. Но основата на семейството е понятието душа.

Между съпрузите трябва да има душевно общуване. А за да ѝ бъде комфортно на душата, за да се заздрави територията на душата, трябва да се отнасят един към друг загрижено и внимателно. Благородството на двама души един към друг — това е запазване на единството на висше, духовно ниво.

Единството може да се разруши с един израз, с една обидна дума, понякога дори само с един жест. А след това ще бъде много трудно да се възстанови. Когато съпрузите спорят, когато се обиждат един на друг, в тези моменти не трябва да се допускат никакви обидни думи.

Не трябва да се отнасят един към друг с пренебрежение. Не трябва да се обиждат, недопустимо е да се унижават пред външни хора, не може постоянно единият да се обръща към другия с командващ тон.

Съпружеската любов подразбира единство и някакво вътрешно равенство, а ако единият от съпрузите постоянно подчертава своето превъзходство, то в другия се появява вътрешен протест, който се натрупва и води до проблеми.

Способността да се сдържаш, да си готов да пожертваш собствените си амбиции, умението по време на конфликта да не нараняваш душата на другия, да не го обиждаш и унижаваш — това е умението да запазиш семейството. Основата на семейството са душевните отношения.

ПРАВИЛА НА СЕКСУАЛНО ОБЩУВАНЕ

Тази история я чух преди много години. Мъжът се доближил до жената и започнал да ѝ се радва и да я ухажва. А тя в този момент била нервна от нещо и му казала: «Ама какво си се разпетушинил като някакъв петел?!…». Мъжът се обидил, отдръпнал се и няколко дни съпрузите не си говорели.

След една седмица са сдобрили, легнали в леглото, но на него нищо не му се получавало. Опитали един път, два пъти — не става. Продължавали една седмица — нищо не се променило.

След няколко месеца съпрузите отишли на лекар. Лекарят прегледал мъжа и казал, че е напълно здрав. Върнали се вкъщи — пак нищо. Отишли при друг лекар, той изписал хапчета, назначил лечение, обаче и това не помогнало.

Тогава лекарят посъветвал мъжа: «Защо не опиташ с някоя друга жена…». Мъжът опитал и всичко му се получило. Прибрал се доволен вкъщи при жена си, опитал с нея, но пак не станало. Една година след това те се развели.

Защо се получило така? Работата е там, че по време на сексуалното общуване се отваря подсъзнанието, отваря се душата. Човек става невероятно раним, затова всяко едно унижение или обида в сексуална насока е изключително опасно за семейните отношения и за семейството като цяло. Много хора не знаят за това и често уязвяват душата на другия, без да подозират до какви тежки последствия може да доведе това.

Освен това човек не трябва да прави секс, когато в душата му няма радост. Чисто животинският секс води до загуба на енергия и до заболявания. Когато мъжът и жената правят секс, трябва да бъде активирана душата им, в душата трябва да има чувство на любов, по това човек се различава от животното.

Макар че всички живи същества всъщност се подчиняват на един закон. Например хамстерите, както съм чувал, си избират партньор по миризмата: ако на женската не ѝ хареса как мирише мъжкият, тя няма да се съвокуплява с него. Така че и при животните, може да се каже, че е активирана душата, подсъзнанието. А ако хамстерите все пак бъдат събрани насила, ако женската роди от мъжки, чиято миризма не харесва, тогава тя няма да обича децата си, няма да се грижи за тях и ще бъде лоша майка.

Чисто физическото сексуално влечение блокира висшите структури на душата и те започват да деградират. Разговаряйки с пациентите, наблюдавайки ги, слушайки техните истории, винаги виждах една и съща закономерност: ако сексът означава прекалено много за една жена, тоест сексуалната, физическата наслада за нея е по-важна от радостта на душата — тогава тя губи интерес към децата си, става лоша майка.

Неспособността на човек да спазва елементарни правила на сексуално общуване води до разпадане на семейството, до неправилно възпитание на децата и проблеми със здравето и при двамата съпрузи.

Сексуалната, физическата енергия трябва да се превръща в духовна и душевна. Ако това не се случва, тогава се появява блокаж в областта на пъпа, физическата енергия остава долу и не се качва по-нагоре. Нейният излишък води до проблеми. Жените и мъжете, които прекалено много се увличат от секса, често стават фригидни и импотентни. Освен това, неправилното отношение към секса води до проблеми с пикочно-половата система.

Когато един мъж ухажва една жена, прави ѝ комплименти, а по време на сексуалното общуване говори нежни думи — това пробужда чувства, активира душата, помага за трансформирането на сексуалната енергия в душевна.

Когато съпрузите спазват правилата за сексуално общуване, това спомага за запазване на семейството и здравето, а също така влияе благоприятно върху децата.

СЕКСУАЛНА СЪВМЕСТИМОСТ

Когато младите хора се развеждат, те често сочат като причина за раздялата сексуалната несъвместимост. Една семейна двойка, за която ми разказа един познат, имали много висока сексуална съвместимост. Тези двама души били толкова привлечени един от друг като сексуални партньори, че постоянно секс им бил в главата. Случвало се желанието да ги обземе на улицата и тогава те хванати за ръка тичали към вкъщи, за да могат по-бързо да си легнат и да правят секс.

Попитах как са се развили тези семейни отношения. Оказа се, че са приключили с развод. Защо тези съпрузи се развели?

Работата е там, че на нивото на душата ние общуваме с Бог и най-важната си жизнена енергия ние получаваме чрез душата, чрез единството с Бог. Неслучайно в Библията е написано, че Бог е вдъхнал в човека душата.

Ако душата на човек е насочена към Бог, тогава енергията циркулира нормално и се разпределя от душата към духа и тялото. Но ако главният интерес на човека е изместен по посока на физическите удоволствия, към духа и тялото, тогава душата се затваря към Бог, и човек престава да получава достатъчно количество енергия. В резултат на това започва изтощаване, а след това и разрушаване на душата. Тоест душата на човек, който се прекланя пред секса, се обезкървява и постепенно се разпада.

Когато човек, обръщайки гръб на Бог, много силно се привързва към своите близки, той отнема от тяхната енергия, като ги убива със своята привързаност. Привързаността може да бъде по-опасна от омразата, та нали тя убива незабележимо. Христос казвал: «Врагове на човека са неговите домашни». Така че спазването на Първата заповед — «Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и от целия си разум» — това е едно от най-важните условия за съществуването на хармонично семейство.

Как изглежда разпадането на душата? Когато в душата има много енергия, тогава на човек му е лесно да спазва нравствените заповеди, да ограничава желанията на тялото, необходимостта от пари, комфорт. Когато душата отслабва и става зависима от тялото и духа, тогава сдържането на желанията става все по-трудно и тогава желанията се превръщат в страсти. А страстите превръщат човек в душевен инвалид и последващата деградация става на принципа на Содом и Гомор, когато най-важното за човек е да получи удоволствие, а по какъв начин — вече не е важно.

Ако човек изхожда не от интересите на душата, а от интересите на тялото и духа, той тогава неизбежно разрушава своята душа и своето семейство. Неправилната система на приоритети е разрушителна.

КРОАСАНИ

Една двойка живеела на семейни начала. Той правел за нея всичко, направо я носел на ръце. Всяка сутрин тичал до магазина, купувал пресни кроасани, сервирал ѝ кафе в леглото… След половин година тя го изгонила. Защо? Ами защото ѝ станало скучно с него.

Работата е там, че семейството трябва да се развива като всеки един жив организъм. Ако семейството не се развива, то деградира и умира.

Във Вселената съществува всеобщ закон на развитието. Ако говорим на религиозен език, това е закон на устремяване към Бог и уподобяване на Него. А на научен език това е закон на единството и битката на противоположностите.

Бог е троичен. Творецът се намира извън пределите на времето. Той е трансцедентен. Освен това съществува проявен Творец и непроявен Творец. Материалното и духовното са две противоположности, които се обединяват на висше, трансцедентно ниво. Когато има две противоположности, тоест различие на потенциалите, тогава започва да протича енергия.

По отношение на семейството този закон на развитието действа по следния начин. Мъжът и жената трябва да са единни на висше ниво, тоест между тях трябва да има любов. Традиционно на сватбите в Русия винаги се казва на младоженците: «Пожелаваме ви съвет и любов!» Това означава, че те трябва да си взаимодействат един с друг, да се съветват, обединяват и да се обичат.

А освен това, всеки от съпрузите има своите интереси и затова неизбежно възниква конфликтът. Конфликтът като противоречие на интереси е възможност за развитие. А когато единият от съпрузите се старае напълно да се подчинява на другия, уподобява му се изцяло, тогава и на двамата им става скучно и семейството се разпада.

Много хора смятат, че тъй като в Библията пише: «Жената да се бои от мъжа си», значи жената трябва изцяло да се подчинява на мъжа си, винаги да отстъпва пред него. Но такава жена става на мъжа безинтересна. Жената трябва да бъде мека, гъвкава — но съвсем не като безгласна овчица. Жената трябва да умее да отстъпва и да се подчинява, но при това меко и спокойно да реализира своята воля.

Всеки човек има свои интереси, свой път на развитие, всеки вижда света по свой начин, всеки има своята гледна точка, своята правда. Но когато между съпрузите има любов, тогава техните две правди се обединяват, и отново се появява общо разбирателство.

Точно благодарение на различията, благодарение на индивидуалното развитие на всеки един става опознаването на света, опознаването на Бог. А за да не се превърне конфликтът на противоположностите във взаимно унищожаване, тогава трябва да има любов. Любовта и единството — това са основите, които позволяват на външния конфликт да се превърне в сътрудничество, във взаимопомощ и развитие.

А когато съпрузите започват да се прекланят пред интересите на тялото и духа, забравяйки за душата, тогава единството на нивото на душата се понижава, появява се непримиримост, нежелание да се правят жертви, демонстрация на неуважение един към друг и тогава всеки конфликт се превръща в тежък скандал, във взаимно унищожаване.

В Библията има следните думи: «…ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си».

«Студен» — това е онзи, който взема енергия, «горещ» — онзи, който отдава енергия, тоест това са хора, които активно действат. Онзи, който е «нито топъл, нито студен», е човек, който е неутрален, равнодушен, пасивен. С такъв съпруг е скучно, не е интересно да живееш. Скуката е една от причините за разпадане на семейството.

КАК ДА СЕ ЗАПАЗИ СЕМЕЙСТВОТО

Христос има една заповед: «Блажени плачещите». Много хора възприемат тези думи буквално: трябва да се плаче и всичко ще бъде наред. Всъщност, «плачещите», дето са «блажени», са онези хора, които могат да принасят в жертва миналото, могат да губят.

Ако човек се обижда и иска да отмъсти, очите му ще са сухи, той няма да плаче. Но ако човек търси Божествената воля в случилото се, той ще заплаче. Кой плаче? Слабият. Ако човек във всичко вижда Божествената воля, той осъзнава, че всъщност го е обидил Бог. На този човек му потичат сълзи от очите, той няма желание за отмъщение и той приема случилото се, той пуска миналото, принася го в жертва.

Всяка обида е разрушаване, загуба, жертва. Когато човек плаче и не иска да отмъщава за обидата, това означава, че той прави стъпка към прошката, към това да превърне тази принудителна жертва в доброволна. В своята същност това е стъпка по пътя на спасения на душата.

Когато човек не приема случилото се, когато съжалява за миналото, не може да го пусне, тогава у него се появява желанието да отмъсти. Това се случва, когато не може да приеме Божествената воля. Човек, който е изгубил вярата и не приема Божествената воля, не приема не само миналото. Той не приема и настоящето, тоест той се ядосва и гневи. Той не приема бъдещето, тоест унива, песимистичен е и изпитва страх.

Когато хората губят своята вяра в Бог, характерът им се деформира, у тях се появяват такива качества като песимизъм, униние, раздразнителност, склонност към съжаляване за миналото, отмъстителност. Тези качества на характера разрушават семейството.

Ако човек не вярва в Бог, той не е приспособен към живот в семейство. Разпадането на семейството и отслабването на вярата доста силно си кореспондират помежду си.

Когато човек изгубва разбирането за това, че любовта към Бог трябва да бъде на първо място, че ние сме Божествени в своята същност, че трябва да се развиваме, да се уподобяваме на Всевишния, че не трябва да се отказваме от любовта в никакъв случай, неговото «аз» излиза на преден план. При това, това «аз» вече не е любов, а това е достойнство, знания, правота…

Когато такива хора се срещнат и станат семейство, между тях се получава конкуренция. Всеки се бори за своята духовна или физическа територия. Всеки се старае да докаже своята правота. Всеки постоянно изтъква, че той е лидер, че точно неговото мнение трябва да е водещо. Такива хора просто не са в състояние да се подчинят, да направят компромис, да отстъпят дори за нещо дребно. В края на краищата тази изтощителна борба за лидерство обезкървява и двамата съпрузи и довежда до развод. В тези семейства конфликтът е ясно изразен и единството липсва много явно.

Съпрузите трябва постоянно да заздравяват единството помежду си. За да може да се запази единството в семейството, е необходимо да се изпълнява Първата заповед, която гласи: «Възлюби Господа, Бога твоего от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и от целия си разум». В душата трябва да има любов.

Ако човек е забравил за Първата заповед, ако той не умее да запазва в душата си любовта към Бог независимо от външната ситуация, в такъв случай човешката любов става опасна за него, тъй като това чувство незабележимо се превръща в привързаност, страст и започва да убива любимия.

Омразата към близък човек е по-малко опасна от привързаността. Омразата може да бъде усетена, човек може да се затвори към нея. Към привързаността е много трудно да се затвори човек, затова вътрешното прилепване и преклонението убиват любимия човек много по-бързо от омразата. Вътрешната привързаност доста бързо се превръща в омраза, това се случва за защита на любимия човек. А омразата се превръща в болести, караници и разводи.

Ако съпрузите не умеят да изпълняват Първата заповед, за тях е изключително трудно да запазят семейството. За да се спазва Първата заповед, е необходимо да се научиш да мислиш диалектично. Трябва да се научиш да обичаш онова, което не ти харесва, тоест да изпълняваш заповедта на Христос: «Обичайте враговете си».

Способността да обичаш враговете — това е способността да обичаш съпруга или съпругата си, които са се отнесли не по начина, който се е очаквало от тях, оказали са се неправи, обидили са ни — та нали най-големият враг е онзи, който ни причинява най-силната болка. А най-силната болка ни причиняват най-близките хора.

Способността да обичаш онова, което не ти харесва, и онзи, който не ти харесва, тоест онзи, който според нас се държи неправилно в момента — това е способността да водиш правилно конфликт и да решаваш конфликт, това е способността да се развиваш, без да унищожаваш нито другите, нито себе си.

Трябва да се научим да виждаме във всичко Божествената воля и в същото време да запазваме своята собствена воля, своите желания, без да ги потискаме, осъзнавайки, че Божествената воля е абсолютна. От една страна, Христос е казвал, че всички косъмчета на главата на човек са преброени. А от друга страна: трябва да вярваш и тогава планината ще се помести; на този, който чука, ще му бъде отворено; талантът не трябва да се заравя в земята, Бог наказва за това.

Христос призовавал към разкриване на индивидуалността, към активност, оптимизъм, към готовността на човек да реализира своите желания и цели, тоест към максимално проявяване на волята на човек и едновременно с това обяснявал, че във всичко е Божествената воля, която е абсолютна. Точно това представлява диалектиката, точно това представлява християнството.

Да съчетае противоположностите човек може само когато в душата му има любов, която не зависи от това дали са го обидили, или похвалили, когато той осъзнава, че Божествената воля, която е навсякъде и във всичко, е абсолютно благотворна.

На първо място човек трябва да реагира към Всевишния, а вече след това — към това, което е създадено от Него. Във всяка ситуация първо трябва да се появява чувството на любов и радост, а вече след това — реакция към външния свят. Когато това чувство стане наистина стабилно, тогава човек ще може да съедини противоположностите, тогава той ще може да решава конфликтите и тогава ще успее да запази семейството си.

***

Има една съвременна притча, която е много поучителна. В едно семейство мъжът и жената постоянно се карали, а съседите им винаги имали страхотни взаимоотношения, разбирали се помежду си прекрасно.

Веднъж жената казала на мъжа:

— Я отиди при съседите, виж как живеят, каква е тайната на семейното им щастие.

Мъжът се доближил до къщата на съседите и започнал да наблюдава през прозореца. Гледа — влиза в стаята съседът и закача кофата, която жената е оставила, когато е миела пода. Кофата се обърнала, водата се разляла. «Е, сега, разбира се, ще има скандал» — помислил си мъжът, надничайки през прозореца.

Появила се съседката и казала на мъжа си:

— Прости ми, скъпи, аз съм виновна — аз оставих тук кофата.

А съседът веднага започнал да се извинява:

— Не, ти ми прости, скъпа, вината е моя — аз не забелязах кофата.

Когато мъжът се прибрал у дома, жена му го попитала:

— Е, разбра ли тайната?

— Да, разбрах я — отвърнал той. — Всичко е много просто: ние с теб и двамата сме прави, а те и двамата са виновни.

Какво означава това — и двамата са виновни? Това означава, че и двамата са признали своята неправота. Значи и двамата са готови да се променят, да правят компромис, да търсят нещо общо, да се обединяват. Точно това е едно от условията за запазване на семейството. А когато всеки един от съпрузите се опитва да отстои своята правота за сметка на единството, тогава семейството се разпада.

Защо е толкова трудно да признаеш, че си виновен? Ако човек се признава за виновен, тоест за напълно неправ, това означава, че той е готов да се променя, да промени своята гледна точка. А на гордия човек му е по-лесно да умре, отколкото да се промени. Когато човек не е в състояние да се променя, когато това е много трудно и болезнено за него, тогава му е по-лесно постоянно да защитава своята правота с пяна на уста и в крайна сметка да се разведе. Може да се променя само онзи, който има любов в душата си.

На пръв поглед, да признаеш, че не си прав, да промениш гледната си точка, е доста просто. Но за езичника, за човека, за когото неговото външно «аз» е абсолютна ценност, промяната е разрушаване и смърт, при това не просто физическа, а духовна. Затова за такъв човек е по-лесно да отиде към физическа смърт, отколкото към това да се промени.

За да се промени не само външно, но и дълбоко отвътре, е необходима висша опорна точка. Тази висша опорна точка е любовта към Бог, която ни дава единобожието. Когато разбираме, че всичко е от Всевишния, когато усещаме единство с Всевишния, тогава промяната става възможна. Християнството е донесло на хората тази възможност.

Както е учил Христос, спасението става точно чрез изменението на човек, чрез подобряването на неговия характер, чрез прошката, чрез признаването, че не си прав. Да простиш — това означава да признаеш в известна степен, че ти не си прав, а другият е прав. Ако човек се смята за 100% прав, в дълбините на душата си той няма да може да прости. А ако разбираме, че другият човек поне мъничко е прав, тъй като той е управляван от Бог, тогава ние ще можем вътрешно наистина да му простим и да пуснем тази ситуация.

Умението да се признаеш за виновен и да не се оправдаваш се постига посредством много сериозна и продължителна работа върху себе си, която няма да завърши успешно, ако в душата няма достатъчно любов.

ПОРТРЕТ НА БУЛКАТА

Припомням си историята от сватбата на един мой приятел. Това беше отдавна, преди около четиридесет години. Група младежи тръгнали на поход. Били осем човека — четири момчета и четири момичета. Първият преход бил доста продължителен, около половин ден. Всички много се уморили и когато стигнали до бивака, просто паднали и били напълно изтощени. Лежали като пребити, без да могат да помръднат.

И в този момент моят приятел забелязал как едното момиче станало и започнало да приготвя обяд за всички. Тя се усмихвала и изглеждала весела и енергична въпреки умората и той вътрешно веднага решил: «Ще се оженя за нея!».

Какви качества на характера трябва да притежава едно момиче, за да се омъжи? Девойката трябва да бъде енергична, весела, грижовна, внимателна…

Моят приятел и жена му изкарали заедно 5—7 години, а след това изведнъж се оказало, че жена му е постоянно недоволна от всичко. Да, тя била весела, грижовна, много енергична, но тя постоянно усещала недоволство от съпруга си. В крайна сметка те се развели.

А цялата работа била в това, че жената се смятала за повече от мъжа и построявала отношенията си с него, изхождайки от собствените си идеали. Тя предполагала, че той знае какъв трябва да бъде нейният мъж. Но той не е такъв, какъвто трябва да бъде, и затова тя била непрестанно недоволна от него.

Тази жена наистина притежавала множество добри качества, но основна ценност за нея била не любовта, не единството със съпруга, а реализирането на идеалите. Тя живеела с бъдещето, духовността се оказала за нея над любовта. Затова тя не можела да приеме несправедливостта, не можела да се примири с нещата, които не ѝ харесвали, винаги се смятала за права. Точно това довело до развод.

За да може да се омъжи и да запази семейството си, жената трябва не само да притежава добри черти на характера, но и правилна система с приоритети: душата за нея трябва да е на първо място. С други думи, жената трябва да бъде вярваща. Истински вярващият човек винаги поставя душата си на първо място, защото душата общува с Бог.

ПРИНЦИП НА ВЗАИМНОТО ДОПЪЛВАНЕ

Мъжът подсъзнателно избира точно онази жена, която му е необходима, с която той вътрешно ще бъде щастлив. Този избор става в съответствие с така наречения принцип на допълването. Ако мъжът е алчен, го привлича щедрата жена, тъй като тя ще лекува душата му. Ако мъжът е горделив, той ще обикне жена, която ще го унижава. Ако мъжът е страхлив, ще го привличат смели жени.

Работата е там, че и любовта, и приятелството, това до голяма степен е взаимна обмяна, това е помощ един на друг на нивото на душата и характера, това е взаимно обучаване. Ние дружим с онези, от които можем да се научим на нещо. Ако от един приятел нямаш какво да научиш, ако няма взаимна жертвоготовност, помощ един на друг, то приятелството като цяло губи смисъл. Ако моят приятел е по-умен от мен, по-силен, по-смел, по-успешен, тогава мен ме влече към него, на мен ми е интересно с него. Същата обмяна става и между съпрузите.

Вярата в Бог прави нашето мислене диалектично и ни позволява да създадем хармонично семейство. Във всяко семейство действа принципът на взаимното допълване — това е общата схема на взаимодействието между мъжа и жената.

Ако мъжът е смел, то жената трябва да бъде внимателна, тя трябва да спира мъжа и да го насочва към здравия разум. Все пак излишъкът на качеството като смелост може да доведе до проблеми.

Ако мъжът е щедър, жената трябва да бъде икономична. Ако мъжът е много енергичен и прекалено се отдава на работата, жената трябва от време на време да му напомня, че е време да се отпусне малко и да си почине. За да не изпада мъжът в крайности, жената трябва да създава противотежест.

При това не само положителните качества подсъзнателно се уравновесяват от съпрузите в съответствие с принципа на допълването, но и отрицателните качества.

Ако мъжът е стиснат, жената се старае да харчи повече пари и по този начин го балансира. Ако мъжът е страхлив, жената става прекалено смела, започва да влече рискът. Мъжът и жената на интуитивно ниво създават своеобразен тандем, като при това този тандем е жизнеспособен.

Ако за мъжа на първо място е душата, тогава у него се пораждат и развиват качества като щедрост, благородство, искреност, независимост, смелост и жена му го уравновесява с допълващи положителни качества. Ако за мъжа на първо място е тялото, то у него се появяват алчност, завист, обидчивост и тогава жената ще го допълва със съответните отрицателни качества, за да може семейството да е в равновесие.

Семейството живее в съответствие със закона на единството и битката на противоположностите. Ако има любов, тогава допълващите качества са положителни и съпрузите са щастливи. Ако няма любов, в този случай допълващите качества са отрицателни и тогава проблемите са неизбежни.

СПРЕЧКВАНИЯ СЪС СЪПРУГА

Четейки Библията, ние невинаги разбираме смисъла на изложените там истини. Фразата на Христос: «Като те ударят по едната буза — подай другата», обикновено се възприема като пълна пасивност и нежелание да се защитиш. Това е погрешно тълкуване.

«Не се противопоставяй на онзи, който е зъл. Но като те удари някой по дясната буза, обърни към него и другата» — това означава: не отвръщай на удара с удар, не отмъщавай на онзи, който те обиди. Когато човек прояви грубост към вас, трябва да запазите добродушие и усмивка — тогава ще можем да го превъзпитаме.

Много хора смятат, че търпението това е просто пълна пасивност. Всъщност търпението е разбиране, че човек не се променя моментално. Търпението това е необходимата издръжливост, за да може да се възпита другият човек. А възпитанието на другия човек включва в себе си два компонента: самовъзпитание (онзи, който възпитава, трябва да се променя сам) и самото възпитание на другия.

Ако жената има повишена подсъзнателна агресия, мъжът ѝ постоянно ще проявява външна агресия, опитвайки се да спре подсъзнателната агресия на жена си.

Повишената подсъзнателна агресия присъства при жените в следните случаи: ако тя прекалено дълго време се е смятала за абсолютно права; ако тя е правила аборти (абортът това е не само унищожаване на детето, но и автоматично, подсъзнателно унищожаване на мъжа); ако тя е осъждала мъжа си, обиждала се е на баща си…

Ако жената има подсъзнателна агресия и мъжът ѝ външно е доста агресивен към нея, какво да прави тя в такъв случай? Много жени, които съм консултирал, разбраха, че просто да «подават бузата», да мълчат смирено и да търпят всички изпълнения на мъжа си не е правилно. Ще посоча няколко случая.

На една жена ѝ обясних, че към мъжа си трябва да се отнася като към дете: каквото и да става, както и да се държи той, тя винаги трябва да демонстрира любов, добродушие, радост. Нека дори в началото да прилича на фалш, но рано или късно тези емоции ще проникнат в душата на жената и тогава мъжът ще започне да се променя.

След това тази жена ми разказа следната история. Мъжът ѝ се готвел да замине на риболов и търсел някакви неща. Той демонстративно отварял широко шкафовете, нощните шкафчета и изсипвал всичко от тях. Скоро целият апартамент заприличал на бойно поле. Мъжът си търсел белята. Все чакал кога най-накрая жената ще реагира и ще го обвини и тогава той ще може да ѝ каже всичко, което мисли за нея. Но жената просто се усмихвала и отговаряла съвсем спокойна на неговото ръмжене.

— Ами заминавам на риба — измънкал накрая мъжът.

— Добре — усмихнала се жената. — Надявам се, че няма да ти е много мъчно?

— Разбира се, че не!

— Е, и на мен няма да ми е мъчно без теб.

— Защо? Какво има? — попитал мъжът.

— Ами ти ми осигури работа за два дни. Ще подреждам, ще нареждам нещата и няма да ми е скучно.

Мъжът погледнал жена си учудено, махнал с ръка, обърнал се и тръгнал.

Какво се случило? Мъжът очаквал агресивна реакция, а такава нямало. Липсата на агресивна реакция у човек означава, че той е готов вътрешно да се променя, да прави компромис, да търси разбирателство. А когато човек е готов да се променя, тогава намалява неговата вътрешна агресия и, съответно, агресивността у заобикалящите го също намалява.

Друг случай. Мъжът и жената някога учели заедно в училище, като тя била отличничка, а той — тройкаджия. У нея останало подсъзнателното усещане за превъзходство над мъжа, което произлизало още от училищните години. Съпрузите постоянно се карали, мъжът все се опитвал да унижи жена си.

Обясних на жената причината за тези караници и ѝ дадох един съвет:

— Опитайте по-често да повтаряте на мъжа си: «Не съм права!», «Ти си прав, съгласна съм с теб».

И ето мъжът за пореден път инициирал скандал, обвинявал жената за всичко, а тя изведнъж казала: «Извинявай, не съм права». Мъжът бил шокиран. Помълчал малко и излязъл. След това скандалите спрели.

Още една история. Една жена постоянно се карала с мъжа си. При нея започнали сериозни здравословни проблеми. По време на разговора с мен тя по най-подробен начин разказваше как точно я обижда мъжът ѝ, изброяваше за какво е виновен той.

— Ако искате да бъдете здрава и имате намерение да запазите семейството си, от утре спрете да упреквате, обвинявате и осъждате мъжа си — посъветвах я аз. — Това не трябва да го има, трябва да забравите за това. Никога не отмъщавайте. Ако мъжът ви ви е засегнал, или обидил — подайте и другата буза. Усмихвайте се и не отговаряйте на удара с удар. Освен това при всяка възможност правете на мъжа си комплименти, хвалете го. Изобщо, старайте се по-често да се усмихвате и да се отнасяте към всичко с повече чувство за хумор.

След две седмици мъжът ѝ станал друг човек. Отношенията им изцяло се променили. Здравето на жената започнало да се подобрява. Макар че след известно време тя отново ме потърси и се оплака, че мъжът ѝ много псува.

Обясних:

— По този начин той се опитва да задържи позицията на доминиращ мъжки. Това означава, че имате вътрешно желание да доказвате своята правота, да го потискате. Затова по-често казвайте: «Ти беше прав, а се оказа, че аз не съм права».

— Но той псува като каруцар.

— Ако той е каруцар, то вие бъдете кралица.

След известно време мъжът престанал да псува.

Способността на жената да бъде добродушна без оглед на упреците, обидите от страна на мъжа, готовността да се променя, разбирането, че никога един човек не може да е абсолютно прав, умението да бъде гъвкава, да намира компромиси — това е способността да се създаде и да се поддържа хармония в семейството.

СЕМЕЙНИ ПРАВИЛА

Всъщност, семейните правила са приведени в Десетте заповеди на Моисей и Деветте заповеди на Иисус Христос. Заповедите на Моисей и заповедите на Христос са заповедите на развитието.

Ако човек отдава малко повече, отколкото получава, то при него се образува недостиг на енергия, която той трябва да си набавя от Първоизточника. Това подтиква човек към вяра, това действа благоприятно на неговото развитие. Ако пък човек получава малко повече, отколкото отдава, тогава започва обратен процес — не развитие, а деградация.

Ако човек се старае да отдава на своята «втора половинка» повече любов, грижа, внимание, то той се развива, в него се усилват положителните черти на характера, укрепва базата за развитие на вярата. Всеки един колектив оцелява само тогава, когато има взаимопомощ и подкрепа, когато има тенденция към развитие.

В Десетте заповеди на Моисей се казва, че Бог трябва да бъде на първо място, че не трябва да се привързваме към човешкото и че не трябва да извършваме не само физически, но и духовни и душевни престъпления спрямо хората.

Според заповедите на Моисей не може да ограбваме, да крадем, да убиваме. Онзи, който краде, ограбва, убива — той е потребител, който завижда на ближния и вместо да произведе благини сам, предпочита да ги отнеме от някого.

Ако човек има тенденцията да лъже, краде, ограбва, това означава, че потребителството у него надвишава отдаването и неизбежно се получава вътрешна деградация. Такива хора едва ли биха могли да имат хармонично семейство. А онзи, който не заглежда чуждото и се стреми да създава сам, тоест е повече творец, отколкото потребител — такъв човек може да има здраво семейство и здрави деца.

Заповедите на Моисей говорят за това как трябва правилно да се държим, а заповедите на Христос — за това какъв трябва да бъде човекът, който се държи правилно. Това е човек, за когото на първо място е любовта, душата. Това е човек, който не отмъщава, не завижда. Това е искреният, миролюбив, жертващ човек. Това е човекът-творец, вярващият човек, човекът, който се стреми към развитие. Естествено, такъв човек има много по-добри възможности да създаде и поддържа хармонично семейство.

Когато съпрузите изпълняват заповедите, тогава семейството е живо и се развива, а не деградира. Към какво призовават съпрузите заповедите на Христос?

«Блажени бедните духом…» — това означава, че трябва да се живее с душата, а не с идеалите и принципите.

«Блажени плачещите…»: не трябва да се отмъщава за обидите и оскърбленията, не трябва да се отвръща на удара с удар.

«Блажени кротките…»: ако човек е способен да усмири своите сексуални нужди, желанието да похапне, желанието да получи повечко разнообразни удоволствия — тогава той ще може да изгради хармонични взаимоотношения с близките, та нали всяко едно общуване с хората е в известна степен ограничаване на себе си.

«Блажени гладните и жадните за правда…». Правдата това е част от истината. Жадните за правда, търсещите правда — това са онези, които се стремят към истината. Човек, който се стреми да намери истината, я намира, но не спира да върви, той продължава напред, търси по-цялостна, по-мащабна истина.

Да приемем, че ние виждаме едната страна на монетата — това е правдата; виждаме другата страна на монетата — това също е правда. А когато виждаме двете страни на монетата — това вече е по-близо до истината. Търсещият правдата това е човек, който се стреми към развитие. Правдата, която той намира, става все по-мащабна, доближава се до истината.

Развитието — това е търсенето на истината. А истината без любов е невъзможна. Когато съпрузите, взаимодействайки си, заедно търсят пътища и форми за обединяване, когато се стремят да намерят общо решение на различните проблеми, тогава семейството се развива. Мъжът и жената трябва да разбират, че всичките им проблеми са общи, че трябва да се обединяват, за да ги решат. А когато съпрузите са заедно срещу един общ проблем, тогава той може да бъде решен много по-бързо и по-лесно.

«Блажени милостивите…». В превод от полски «милост» означава любов. Милостиви са онези, които могат да прощават. Милост — това е прошка, състрадание, внимание, разбиране. Милостивите са онези, които не съсредоточават вниманието върху недостатъците, пропуските на съпруга или съпругата си. Те няма да обръщат внимание на чуждата грешка, няма да се сражават яростно заради някоя дреболия, опитвайки се да докажат своята правота. Те умеят да виждат основното и да отстъпват в дребните неща, те са великодушни. Великодушието, благородството са изключително важни качества, които са необходими на съпрузите, за да създадат хармонично семейство.

«Блажени чистите по сърце…». Чист по сърце е човек, който не таи злоба вътре в себе си. Ако в дълбините на душата си човек има някакви претенции, рано или късно те задължително ще изплуват във вид на агресия или заболяване. С близкия си човек трябва да бъдем искрени, трябва да изричаме всичките си претенции, а не да ги трупаме вътре в себе си.

Неизречената обида към съпруга често разяжда и здравето, и взаимоотношенията. У онзи, който мисли лошо за съпруга си, който се концентрира върху неговите недостатъци, се появява усещането за превъзходство над него. Неискреността, неумението да изричаш претенциите си, вътрешното високомерие, лъжата — всичко това разрушава семейството. Кога съпрузите се лъжат един друг? Когато искат да управляват, манипулират другия, да го подчинят на себе си.

Чистите по сърце са онези, които усещат равенство по между си. Чистият по сърце не унижава другия и не унижава себе си. Съпружеският съюз е възможен само върху основа от вътрешно единство, равноправие. Когато единият от съпрузите се стреми вътрешно постоянно да доминира, отношенията се разпадат. Точно чистите по сърце, тоест искрените хора, са душевно открити, могат да създадат равноправни отношения. А любов без равноправие не съществува.

«Блажени миротворците…». Съществува следният афоризъм: «Най-лошият мир е по-добър от най-добрата война». Миротворец е онзи, който е готов да направи компромис, да отстъпи, да замълчи, да не доказва с пяна на уста своята правота, той го прави в името на това да запази добрите, топли взаимоотношения. С други думи, миротворецът е онзи, който може да се променя.

Онзи, който може да се променя, се развива. Онзи, който се смята за прав, той няма да се развива: след като той вече е прав, защо му е да се променя, защо му е да се развива?

Миротворецът търси онова, което обединява, а не, което разединява. За миротвореца чувството на единство е над претенциите, обидите, над усещането за превъзходство. Хората, които са готови да се променят, могат да разберат другия човек, да се поставят на негово място, в известна степен да променят гледната си точка — ето това представлява миротворецът.

Миротворец може да бъде само онзи човек, за когото любовта е по-важна от справедливостта. Ако справедливостта е на първо място за човека, той никога няма да може да се договори със своята «втора половинка». Тъй като той няма намерение да променя своята позиция, няма да може да съедини двете противоположни гледни точки.

«КОГА У ПРИЯТЕЛИТЕ СЪГЛАСИЕ НЯМА…»

Неправилните представи за света пораждат неправилно поведение. Неправилните представи за семейство водят до разпадане на семейството.

В една от известните басни на Иван Крилов има следните редове:

Кога у приятелите съгласие няма, уви,

там работата хич не ще върви.

И вместо работа там става мъка.

Ако между съпрузите няма единство, те няма да могат да решат нормално нито един общ проблем. Всеки ще се стреми да се издигне над другия и всяко решение ще довежда до победа на едната от страните и потискане на другата. Само ако има единство, ако мъжът и жената решават проблема заедно, само тогава може да се намери решение, което е подходящо и за двамата.

Най-важният закон на развитието — това е законът на единството и борбата на противоположностите. Какво е това борба, е ясно на всички, но какво е единството — това вече си го представяме доста мътно. А единството представлява любов.

Ако хората изобщо нямат любов, тогава те ще водят конфликти на нивото на тялото. В този случай се получава унищожаване на едната от воюващите страни.

Ако опонентите имат любов, но тя е малко, то те ще водят конфликт на нивото на духа: получава се потискане на едната от страните, едната страна започва да управлява другата.

Хората, които имат повече любов, водят конфликт на нивото на душата. При тях вече се появява възможността да стигнат до консенсус, да намерят взаимноприемливи решения. Това е онова, което се нарича миротворство.

Ако нивата на любов у хората са още по-високи, ако те вече са на степен на святост, тогава те не просто се договарят лесно помежду си, но и започват да си помагат един на друг.

Развитието на способността на човек да води конфликт става в тази последователност: първо — унищожение, след това — конкуренция, после — състезание, след това — взаимопомощ.

Когато между съпрузите няма единство и те не се стремят да станат единни, тогава всеки конфликт се превръща в унищожаване един друг, тогава взаимното недоволство се натрупва и семейството, в крайна сметка, се разпада.

Много хора смятат, че най-важното в семейния живот е самоутвърждаването. На тях постоянно им се иска да доказват, че са прави, състоятелни, че са по-умни, по-добри, по-справедливи. Семейството не може да съществува без конфликти, но конфликтът трябва да бъде не разрушителен и самоубийствен за съпрузите, ами развиващ.

Една древна мисъл гласи: «В спора се ражда истината». Но със същия успех истината в спора и умира. Когато между спорещите има единство — тогава истината се ражда. А когато единство липсва — тогава истината умира по време на спора.

Правилното отношение към семейния живот и разбирането на това какво представлява семейството и защо съществува то, води до развитие на семейството; неправилното — напротив, към деградиране и разпадане на семейството. Много хора смятат, че семейният живот това е само удоволствие и общуването със съпруга (или съпругата), винаги трябва да бъде приятно: съпругът трябва да ми дава всичко, което искам, да бъде такъв, какъвто искам, да се държи така, както аз искам. Това е гледната точка на човек, който се намира на нивото на тялото. Естествено, в такъв случай не може да съществуват хармонични семейни взаимоотношения.

Когато вярата отслабва, тогава на първо място излиза духът, тоест идеалите, принципите, или тялото. Ако за човек тялото или духът са прекалено значими, той е агресивен. Такъв човек изпитва удоволствие, когато тъпче, унижава, подчинява на себе си другия, той постоянно доказва своята сила. Ако мъжът и жената се отнасят към този тип хора, в такова семейство постоянно се води борба за лидерство, съпрузите постоянно се карат и семейството бързо се разпада.

Семейството на такива хора може да съществува само в случай, че единият от съпрузите има явна физическа, материална или духовна зависимост от другия, когато единият от съпрузите се проявява като лидер, водач и се превръща в абсолютен авторитет за другия. Ако за съпрузите тялото, съзнанието, справедливостта са на първо място, а душата — на второ, в такова семейство не може да има равенство.

Когато съпрузите отмъщават като езичници, когато най-важното за тях е тялото, тогава те могат да бъдат сплотявани само от секса, децата, парите, жилището… А когато децата пораснат, парите свършат, когато се появяват проблеми със секса, тогава тези съпрузи се развеждат.

За да може едно семейство да живее и да се развива — а семейството или деградира, или се развива — между съпрузите трябва да има конфликт и трябва да има единство. За единството са необходими вяра, любов, приоритет на душата, нравственост.

Безнравственото поведение на съпрузите не остава шансове за запазване на семейството. Безнравственото поведение — това е поведението, което изхожда от интересите на тялото или духа, но не от интересите на душата. Ако мъжът и жената са увлечени от удоволствията на тялото, от благополучието, от комфорта за сметка на нравствеността — в такъв случай шансовете за запазване на семейството намаляват.

СЕМЕЙСТВОТО — ТОВА Е ЖЕНАТА

Какво е семейство? Семейството е дом, огнище, деца, жена, съпруга и това е приятелят на семейството — мъжът, съпругът. Семейството го създава жената. Семейната атмосфера, семейното пространство го създава жената. А мъжът ѝ помага.

Често ме питат доколко хармонията в семейството зависи от жената. Този въпрос ми изглежда нелеп. Семейството това всъщност е жената. А мъжът открай време е ловувал, осигурявал е изхранването на семейството, грижил се е за семейството, тоест за жената и децата.

В зависимост от това доколко жената създава атмосферата на топлина, уют, защитеност, загриженост — толкова хармонично е семейството. Колкото жената усеща единство с мъжа, толкова хармонично е семейството. А ако жената определя границите на собствената си територия, материална и духовна, и ги отстоява на външно ниво, водейки ожесточени конфликти със съпруга си — тогава семейството се разпада.

Женската енергетика е по-силна от мъжката, тъй като жената е предназначена да ражда деца и затова енергията изначално ѝ се дава в излишък. Мъжът мисли стратегически, което води до огромни разходи на нерви, затова на него може просто да не му стигне енергията за постоянните битови грижи за семейството. А жената трябва да насочва своите сили за създаване на семейство и грижа за децата.

Семейството има две равнища — външно и вътрешно. Външното е защита, осигуряване на храна, изкарване на пари, регулиране на сериозни стратегически въпроси. С това винаги се е занимавал мъжът. А жената решава вътрешните въпроси на семейството. Женските неща са възпитаването на децата, приготвянето на храната, създаването на домашна атмосфера, уют, обзавеждане, миене на чинии, почистване на дома и т. н. Това е естественото разпределение на труда.

Семейният живот това е опознаване и развитие. Първата задача на семейството — това е развитието, втората — раждането и възпитанието на децата. За да може да се развива, човек трябва да бъде гъвкав, да е готов да се променя. Кой се характеризира с гъвкавост? Жената.

Лао Дзъ е писал: «Когато се раждаме — сме меки, гъвкави; когато умираме — сме твърди и здрави…». Кой е мек и гъвкав? Жената. Кой е твърд и здрав? Мъжът.

Кой има по-голяма тенденция към развитие? Кой има по-големи способности да се приспособява към нови условия? Жената. Мъжът може да мисли стратегически, а жената — да се променя, да усеща новото и да се приспособява. Точно върху жената винаги са лежали грижите и за запазване на семейството, и за поддържане на семейството, и за развитие на семейството. А когато жената се опитва да се уподоби на мъжа и да действа като мъж, тогава семейството се разпада.