Русско-болгарский язык в сказках для детей
Книжка для детей, для изучения болгарского языка с русского
Введение
Дорогие ребята!
Эта книжка поможет вам выучить болгарский язык весело и интересно. В ней вы найдете любимые русские сказки, переведенные на болгарский язык.
Вы сможете не только читать сказки на болгарском языке, но и изучать новые слова и выражения. А чтобы вам было легче, в конце книжки есть словарик.
Читайте сказки, учите болгарский язык и получайте удовольствие!
Въведение
Скъпи деца!
Тази книжка ще ви помогне да научите български език весело и интересно. В нея ще намерите любимите си руски приказки, преведени на български език.
Ще можете не само да четете приказките на български език, но и да изучавате нови думи и изрази. А за да ви е по-лесно, в края на книжката има речник.
Четете приказките, учете български език и се забавлявайте!
Сказка 1 на русском языке
Сказка о репке
Дедка посадил репку.
Выросла репка большая-пребольшая.
Пошел дедка репку тянуть,
Тянет-потянет, вытянуть не может.
Позвал дедка бабку:
— Бабка, пойдем репку тянуть.
Пошли дедка с бабкой репку тянуть,
Тянут-потянут, вытянуть не могут.
Позвала бабка внучку:
— Внучка, пойдем репку тянуть.
Пошли дедка, бабка и внучка репку тянуть,
Тянут-потянут, вытянуть не могут.
Позвала внучка Жучку:
— Жучка, пойдем репку тянуть.
Пошли дедка, бабка, внучка и Жучка репку тянуть,
Тянут-потянут, вытянуть не могут.
Позвала Жучка кошку:
— Кошка, пойдем репку тянуть.
Пошли дедка, бабка, внучка, Жучка и кошка репку тянуть,
Тянут-потянут, вытянуть не могут.
Позвала кошка мышку:
— Мышка, пойдем репку тянуть.
Пошли дедка, бабка, внучка, Жучка, кошка и мышка репку тянуть,
Тянут-потянут — вытянули репку!
Приказка 1 на български език
Приказка за ряпата:
Дядото посадил ряпа.
Израснала ряпа голяма-преголяма.
Отишъл дядото ряпата да вади,
дърпа-дърпа, не може да я извади.
Повикал дядото бабата:
— Бабо, ела ряпата да вадим.
Отишли дядото и бабата ряпата да вадят,
дърпат-дърпат, не могат да я извадят.
Повикала бабата внучката:
— Внучко, ела ряпата да вадим.
Отишли дядото, бабата и внучката ряпата да вадят,
дърпат-дърпат, не могат да я извадят.
Повикала внучката Жучка:
— Жучке, ела ряпата да вадим.
Отишли дядото, бабата, внучката и Жучка ряпата да вадят,
дърпат-дърпат, не могат да я извадят.
Повикала Жучка котката:
— Котке, ела ряпата да вадим.
Отишли дядото, бабата, внучката, Жучка и котката ряпата да вадят,
дърпат-дърпат, не могат да я извадят.
Повикала котката мишката:
— Мишке, ела ряпата да вадим.
Отишли дядото, бабата, внучката, Жучка, котката и мишката ряпата да вадят,
дърпат-дърпат — извадили ряпата!
Сказка 2 на русском языке
Колобок
Жили-были старик со старухой. Испекла старуха колобок, положила его на окошко студить. А колобок взял и покатился — с окна на лавку, с лавки на пол, по полу к двери, через порог — и в сени, из сеней на крыльцо, с крыльца на двор, со двора за ворота — и покатился по дорожке.
Катится колобок, а навстречу ему заяц:
— Колобок, колобок, я тебя съем!
— Не ешь меня, заяц, я тебе песенку спою:
Я колобок, колобок,
По амбару метён,
По сусекам скребён,
На сметане мешён,
В печку сажён,
На окошке стужён.
Я от дедушки ушёл,
Я от бабушки ушёл,
От тебя, зайца, нехитро уйти.
И покатился колобок дальше. Катится, а навстречу ему волк:
— Колобок, колобок, я тебя съем!
— Не ешь меня, волк, я тебе песенку спою…
И дальше покатился. Катится, а навстречу ему медведь:
— Колобок, колобок, я тебя съем!
— Не ешь меня, медведь, я тебе песенку спою…
И снова покатился. Катится, а навстречу ему лиса:
— Колобок, колобок, я тебя съем!
— Не ешь меня, лиса, я тебе песенку спою…
Спела лиса песенку, а колобок и рад стараться:
— А теперь, лисонька, сядь на пенёк, да послушай мою песенку ещё разок.
Села лиса на пенёк, а колобок ей на нос — и запел свою песенку. Лиса обрадовалась, закрыла глаза и стала слушать. А колобок прыг с пенька — и покатился дальше. Катится, катится, а лиса за ним. Катится колобок по лесу, а навстречу ему охотники:
— Колобок, колобок, мы тебя съедим!
— Не ешьте меня, охотники, я вам песенку спою…
Только колобок хотел песенку спеть, как охотники его — бац! — и съели.
Приказка 2 на български език
Питката
Живели дядо и баба. Изпекла бабата една питка, сложила я на прозореца да изстива. А питката взела, че се търкулнала — от прозореца на пейката, от пейката на пода, по пода към вратата, през прага — и в антрето, от антрето на верандата, от верандата на двора, от двора през портата — и се търкулнала по пътеката.
Търкаля се питката, а срещу нея заекът:
— Питке, питке, ще те изям!
— Не ме яж, зайче, ще ти изпея песничка:
Аз съм питка, питка,
По хамбара метена,
По сандъците стъргана,
Със сметана месена,
В пещ печена,
На прозореца охладена.
От дядо избягах,
От баба избягах,
От теб, зайче, не е трудно да избягам.
И се търкулнала питката нататък. Търкаля се, а срещу нея вълкът:
— Питке, питке, ще те изям!
— Не ме яж, вълчо, ще ти изпея песничка…
И пак се търкулнала. Търкаля се, а срещу нея мечката:
— Питке, питке, ще те изям!
— Не ме яж, мечке, ще ти изпея песничка…
И отново се търкулнала. Търкаля се, а срещу нея лисицата:
— Питке, питке, ще те изям!
— Не ме яж, лисичке, ще ти изпея песничка…
Спела лиса песенку, а колобок и рад стараться:
Изпяла на лисицата песничката, а питката се радва на старанието си:
— А сега, лисичке, седни на пънчето и послушай още веднъж песента ми.
Седнала лисицата на пънчето, а питката й на носа — и запяла своята песничка. Лисицата се зарадвала, затворила очи и започнала да слуша. А питката скочила от пънчето — и се търкулнала нататък. Търкаля се, търкаля се, а лисицата след нея. Търкаля се питката из гората, а срещу нея ловците:
— Питке, питке, ще те изядем!
— Не ме яжте, ловци, ще ви изпея песничка…
Само питката поискала да изпее песничката, когато ловците — бам! — и я изяли.
Сказка 3 на русском языке
Теремок
Стоит в поле теремок. Бежит мимо мышка-норушка. Увидела теремок, остановилась и спрашивает:
— Теремок-теремок! Кто в теремочке живет?
— Никто не живет.
— А я тут буду жить.
Влезла мышка в теремок и стала в нем жить. Бежит мимо лягушка-квакушка.
Увидела теремок, остановилась и спрашивает:
— Теремок-теремок! Кто в теремочке живет?
— Я, мышка-норушка. А ты кто?
— А я лягушка-квакушка.
— Иди ко мне жить.
Влезла лягушка в теремок. Стали они вдвоем жить. Бежит мимо зайчик-побегайчик. Увидел теремок, остановился и спрашивает:
— Теремок-теремок! Кто в теремочке живет?
— Я, мышка-норушка.
— Я, лягушка-квакушка. А ты кто?
— А я зайчик-побегайчик.
— Иди к нам жить.
Влез зайчик в теремок. Стали они втроем жить. Бежит мимо лисичка-сестричка. Увидела теремок, остановилась и спрашивает:
— Теремок-теремок! Кто в теремочке живет?
— Я, мышка-норушка.
— Я, лягушка-квакушка.
— Я, зайчик-побегайчик. А ты кто?
— А я лисичка-сестричка.
— Иди к нам жить.
Влезла лисичка в теремок. Стали они вчетвером жить. Бежит мимо волчок-серый бочок. Увидел теремок, остановился и спрашивает:
— Теремок-теремок! Кто в теремочке живет?
— Я, мышка-норушка.
— Я, лягушка-квакушка.
— Я, зайчик-побегайчик.
— Я, лисичка-сестричка. А ты кто?
— А я волчок-серый бочок.
— Иди к нам жить.
Влез волчок в теремок. Стали они впятером жить. Бежит мимо медведь косолапый. Увидел теремок, остановился и спрашивает:
— Теремок-теремок! Кто в теремочке живет?
— Я, мышка-норушка.
— Я, лягушка-квакушка.
— Я, зайчик-побегайчик.
— Я, лисичка-сестричка.
— Я, волчок-серый бочок. А ты кто?
— А я медведь косолапый.
— Иди к нам жить.
Влез медведь в теремок. Да такой он большой, что теремок затрещал и развалился. И все звери разбежались кто куда.
Приказка 3 на български език
Къщичката
Стои на полето една къщичка. Минава покрай нея мишлето-дупчица. Видяло къщичката, спряло се и пита:
— Къщичке, къщичке! Кой в къщичката живее?
— Никой не живее.
— А аз тук ще живея.
Влязло мишлето в къщичката и започнало да живее в нея. Минава покрай нея жабчето-квакачка. Видяло къщичката, спряло се и пита:
— Къщичке, къщичке! Кой в къщичката живее?
— Аз, мишлето-дупчица. А ти кой си?
— Аз съм жабчето-квакачка.
— Ела при мен да живеем.
Влязло жабчето в къщичката. Започнали да живеят заедно. Минава покрай тях зайчето-тичайко. Видяло къщичката, спряло се и пита:
— Къщичке, къщичке! Кой в къщичката живее?
— Аз, мишлето-дупчица.
— Аз, жабчето-квакачка. А ти кой си?
— Аз съм зайчето-тичайко.
— Ела при нас да живеем.
Влязло зайчето в къщичката. Започнали да живеят тримата. Минава покрай тях лисичката-сестричка. Видяла къщичката, спряла се и пита:
— Къщичке, къщичке! Кой в къщичката живее?
— Аз, мишлето-дупчица.
— Аз, жабчето-квакачка.
— Аз, зайчето-тичайко. А ти коя си?
— Аз съм лисичката-сестричка.
— Ела при нас да живеем.
Влязла лисичката в къщичката. Започнали да живеят четиримата. Минава покрай тях вълчето-сивогръбко. Видяло къщичката, спряло се и пита:
— Къщичке, къщичке! Кой в къщичката живее?
— Аз, мишлето-дупчица.
— Аз, жабчето-квакачка.
— Аз, зайчето-тичайко.
— Аз, лисичката-сестричка. А ти кой си?
— Аз съм вълчето-сивогръбко.
— Ела при нас да живеем.
Влязло вълчето в къщичката. Започнали да живеят петимата. Минава покрай тях мечокът-тромавко. Видял къщичката, спрял се и пита:
— Къщичке, къщичке! Кой в къщичката живее?
— Аз, мишлето-дупчица.
— Аз, жабчето-квакачка.
— Аз, зайчето-тичайко.
— Аз, лисичката-сестричка.
— Аз, вълчето-сивогръбко. А ти кой си?
— Аз съм мечокът-тромавко.
— Ела при нас да живеем.
Влязъл мечокът в къщичката. Но бил толкова голям, че къщичката се разпукала и се разпаднала. И всички животни се разбягали кой накъдето види.
Сказка 4 на русском языке
Заюшкина избушка
Жили-были заяц и лиса. У зайца была избушка от дерево, а у лисы — ледяная.
Пришла весна, у лисы избушка растаяла, и она попросилась к зайцу:
— Пусти меня, зайчик, переночевать.
— Заходи, лисонька, только не выгоняй меня.
Лиса зашла в избушку и выгнала зайца. Заяц пошел в лес и встретил петуха:
— Петушок, петушок, лиса меня из избушки выгнала.
— Не плачь, зайчик, я тебе помогу.
Петушок пришел к избушке и запел:
— Ку-ка-ре-ку! Иду лису бить!
Лиса испугалась и выскочила из избушки. Заяц и петушок вошли в избушку и стали в ней жить.
Приказка 4 на български език
Зайковата къщичка
Живели заек и лисица. Заекът имал къщичка от дърво, а лисицата — от лед. Дошла пролетта, къщичката на лисицата се стопила и тя помолила заека:
— Пусни ме, зайче, да пренощувам.
— Влизай, лисичке, само не ме изгонвай.
Лисицата влязла в къщичката и изгонила заека. Заекът отишъл в гората и срещнал петела:
— Петле, петле, лисицата ме изгони от къщичката.
— Не плачи, зайче, аз ще ти помогна.
Петелът отишъл до къщичката и изпял:
— Ку-ку-ри-гу! Идвам да бия лисицата!
Лисицата се изплашила и изскочила от къщичката. Заекът и петелът влезли в къщичката и започнали да живеят в нея.
Сказка 5 на русском языке
Маша и медведь
Жила-была девочка Маша. Однажды она пошла в лес за грибами и ягодами и заблудилась. Долго бродила она по лесу и вышла к избушке. Дверь была открыта, Маша вошла в избушку и видит: на столе стоит еда, а на лавке кто-то спи, накрывшись тулупом.
Маша села за стол и съела всю кашу, выпила всё молоко, а потом легла на кровать и уснула. А когда проснулась, увидела перед собой медведя. Медведь заревел и говорит:
— Кто это ел мою кашу и пил моё молоко? Кто это спал на моей кровати?
Маша испугалась и говорит:
— Это я, Маша.
— А как ты сюда попала?
— Я в лесу заблудилась и вышла к твоей избушке.
Бесплатный фрагмент закончился.
Купите книгу, чтобы продолжить чтение.