Бесплатный фрагмент - Диагностика на кармата

От автора

Преди да отворите тази книга, уважаеми читателю, проверете емоционалното си състояние. Не ви препоръчвам да я четете, ако изпитвате обида, раздразнение или други отрицателни емоции към когото и да било.

Макар и на тема, интересна за мнозина днес, книгата пред вас е различна — в нея се дава оригинална концепция за разбиране на законите на духовния свят, който управлява материалния, и анализ на възможностите за навлизане в света на биоенергетиката.

Главната цел на книгата е да се разберат законите на външния и вътрешния свят на човека, да се разкрият и изучат механизмите, които ги управляват, а също така да се покажат правилата за навлизане в биоенергетиката, тъй като усъвършенстването на човек трябва да започва с осмисляне на света, с разбиране на законите му и с осъзнаването на себе си като частица от единната система на мирозданието.

Днешното човечество много се е отдалечило от духовните първоизточници — като кораб, чийто екипаж се е изпокарал, капитанът го няма, а дъното е с пробойни и двигателят — неизправен. Някои от моряците вече започват да разбират какво става, чуват се призиви за помиряване и ремонт на кораба. Но главната беда (която никой не знае) е, че корабът плава към рифове, така че и да се направи ремонт, не се ли смени посоката, няма как да се спаси нито корабът, нито екипажът му.

Човечеството е изправено пред далеч по-сериозна опасност от ядрената и тя е разпадането на духа. Най-страшните загуби са тези, които не забелязваме, които не чувстваме — защото смъртта настъпва първо на ниво поле, а едва след това — в тялото. Този процес вече е близо до критичния, понеже това, което днес е наш дух, утре и вдругиден ще бъде тела на децата и внуците ни. Или колкото по-увреден е духът ни днес, толкова по-увредено ще е здравето, духовно и физическо, на нашите потомци.

Информацията, която получих, изследвайки биополевите структури на човечеството, е изключително сериозна. Натрупаният от светци, ясновидци, основатели на световните религии духовен потенциал вече е почти изчерпан, а неразвитото стратегическо мислене представлява сериозна опасност. Колосалните възможности на биоенергетиката не се ориентират към разбирането на обкръжаващия ни свят, към предвиждане и предотвратяване на бъдещите проблеми, а към решаването на примитивни тактически задачи на ежедневието. Човечеството е стигнало границата, зад която идва или духовно възраждане, или гибел. Спасението се крие в личното духовно търсене на всеки човек, в осъзнаването на всекиго, че е отговорен за съдбата на хората и за живота на Вселената.

Представете си следната картина — някой иска да се научи да кара кола. Слагат го зад волана, завързват му очите, дават му кормилото в ръцете, а после му показват откъде се дава газ — и с това обучението приключва. Горе-долу на такова ниво са сега знанията в областта на биоенергетиката, получавани за кратко време и солидни пари в многобройните школи по екстрасензорика. Тези школи се различават по марката на автомобила и по мощността на двигателя. А трябва да се започва от правилата за движение по пътищата и устройството на автомобила.

Без разбиране на света около нас и на самите себе си, без сериозна подготовка последствията от навлизането в биоенергетиката може да са по-опасни от карането на кола с вързани очи. Затова тази книга е посветена на правилата за държание в сферата на духа.

И още едно предупреждение. За по-пълното разбиране на темата съм принуден да давам частична информация във връзка с техниките за навлизане в полевите структури. Не съветвам никого след прочитане на книгата да се опитва да прави това. Опасно е не само за човека, който лекомислено ще пробва да повтори моя опит, а и за роднините му. Тези занимания са за много тесен кръг хора, които имат определени способности и са преминали през специална подготовка.

И последно. Много читатели ще срещнат в тази книга съвсем неочаквана и нова за тях информация, която прилича на сцени от света на фантастиката. Но аз съм изследовател и колкото и невероятни да ви се струват фактите или изводите ми, това е днешната действителност, многократно проверена и потвърдена с резултатите от работата ми.

Концепция за системата
на полевата саморегулация
и история на развитието

Един монах цели десет години непрестанно молил Бога да го дари със способността да изцелява и я получил, но когато казал на духовния си наставник, той го изпратил да се моли на Бог да си вземе обратно този дар, а в замяна да му даде да вижда греховете си.

Зад резултатите от изследванията ми в биоенергетиката стоят двадесет години работа в тази област, философско осмисляне на света, както и убедително потвърждаване на основните философски и теоретични предпоставки в практическата работа.

За какво е тази книга? Сега човечеството е изправено пред много сериозни проблеми и от това, ще ги реши ли, или не, зависи бъдещето ни. Прието е да се смята, че основните проблеми идват от лошата екология, от заплахата от ядрена война и десетки други, външни причини. В действителност главната причина за неблагополучието се крие в самия човек — за да променим света, първо трябва да се променим ние.

Да промениш себе си е много по-сложно, отколкото околния свят — все още нямаме лостове, средства, системи за радикално изменение на мисленето, мирогледа, духовността си. Пътищата, които предлагат днешните философи и Учители, в най-добрия случай са опит да се преосмисли натрупаният багаж от знания, когато главните усилия трябва да се хвърлят към разбирането на света и търсенето на пътища за саморазвитие.

За да се промени света, за да му се въздейства, той трябва да се разбира, тъй като разбирането на света е началото на променянето му. Ние често ползваме изкривени представи за света и слепешката правим опити да го покорим, а всъщност го унищожаваме, погубвайки и себе си. Необходимо е да осъзнаваме до каква степен зависим от света и сме свързани с него, да знаем законите, по които живее и се развива той.

Изследванията, които провеждам, имат за цел най-вече да дадат разбиране за това, какво е човекът, съзнанието му, подсъзнанието му, Вселената.

Време е да се разделим с примитивната материалистична представа, че човек започва и свършва с физическото си тяло. Човекът е много сложна информационно-енергийна система, само няколко процента от която са физическо тяло и съзнание, а деветдесет и пет-деветдесет и осем процента са информационно-енергийните слоеве на подсъзнанието, толкова неизвестни за нас, колкото и Вселената.

Тъй като се занимавам с въпросите за здравето на човека и предотвратяването на болестите, аз на първо място търся причините за появяването им и всеки път се убеждавам в необходимостта от духовно усъвършенстване на човека. За съжаление, все още няма цялостна система от знания, която да позволи да се разгърнат биоенергетичните способности, без да се вреди на човека. Толкова големи са възможностите на биоенергетиката, че навлизането в тази област трябва да става много внимателно, постепенно, и да започва с развиването на етичност у човека. Етиката и разбирането на света са висшата система за защита, но точно тези неща ние владеем от слабо по-слабо. Всяко сериозно действие трябва да е добре подготвено — ако се пренебрегне това, вместо духовно развитие и благотворни промени рискуваме да стигнем до израждане и гибел и за съжаление, такива тенденции се наблюдават, този процес вече съществува в зародиш.

Ще разкрия причините за тежкото физическо състояние на хората, ще покажа възможности и начини то да се промени чрез коригиране на фините полеви структури, ще определя какво значи грамотно отношение към биоенергетиката, към развиването на човешките възможности. В основата на изменението на духа и душата ни трябва да се поставят разбирането на света около нас и самодисциплина от най-висок порядък — това сега е задължително условие за оцеляване. В тази книга се дава информацията, нужна, за да се осъзнае сложността на проблема пред всеки човек днес. Работата е там, че през последните две-три години рязко се изостриха всички енергетични процеси на Земята и това, което в Индия се нарича карма, законът за възмездието, сега действа десетки пъти по-бързо, отколкото преди.

Цял живот съм вървял към ново разбиране за света. Още от дете усещах в себе си големи способности, но по интуиция насочвах силите си не към това, да ги развивам, а да осмислям света, понеже винаги съм чувствал, че разбирането е по-важно от натрупването и усъвършенстването на способностите.

Много съм слушал за силата на проклятието и как може да се предава по наследство в семейството. В художествената литература има много такива примери. Силно ме впечатли един случай, описан от Е. П. Блаватска в книгата ѝ «От пещерите и дебрите на Индустан», която прочетох през седемдесетте години. В едно индийско селце Блаватска разговаряла с потомъка на някогашен велик цар и той ѝ разказал следното. На едно от пътешествията си царят, както било прието, щедро надарил мъдреците, но забравил един от присъстващите и той, смъртно обиден, го проклел. Царят в ужас се хвърлил в нозете му да моли за прошка. И тук, според мен, става най-интересното. Мъдрецът отговаря, че е късно — проклятието е задействано и не може да се спре, царят ще изгуби трона си, но мъдрецът щял да се опита да запази живота му, както и на потомците му. Така и станало — царят изгубил трона си, а потомците му се оказали пръснати из цяла Индия.

Пътят ми към биоенергетиката премина през запознаване с техниките на магията, чародейството, с методите на народното лечителство и знахарството. Пътувах много по страната да ги изучавам.

Всеки път, анализирайки новата информация, се стремях да стигна до първопричината, да разбера кой е източникът на нещастията в семейството, защо съществуват такива явления като измиращ род, наследствени заболявания… За мен беше повече от очевидно, че няма как гените да са източник на тази информация — тя трябва да се пази и предава предимно чрез полето. И когато това убеждение стигна определено равнище, остана някаква си «дреболия» — да намеря в полето на човека структурите, които изпълняват тази работа, да пазят и пренасят информацията от поколение на поколение. Тези структури, в чието съществуване твърдо вярвах, нарекох «устойчиви информационни групировки» и от средата на осемдесетте упорито ги търсех в полето на човека.

Удаде ми се да ги открия в началото на 1990. В Първи медицински институт един от екстрасенсите ме помоли да помогна в някакъв сложен случай. Енергетичното поле на болния било разкъсано; след лечението за кратко се възстановявало, но после пак се разкъсвало.

Това, което стана нататък, може да се нарече озарение. Рехавото, като дунапрен поле на болния, което досега бях възприемал като празно място, изведнъж стана еластично и почувствах как се съпротивлява на нахлуването ми. С ръцете си усетих мощни структури, които минаваха през мястото на разкъсване. В един миг моята представа напълно се промени — това, което преди смятах за разкъсване, сега стана устойчива структура, която предизвиква деформацията на полето и през която се губи енергията. Разбрах, че съм открил в полето това, което наричаме «болест», и което определя физическото състояние на човека. Стигнах до качествено изменение в знанията си, тъй като вече можеше да се постави диагноза, преди болестта да се е материализирала на физическо ниво, т.е. не само да лекуваме, но и да правим профилактика.

Реших, че няма да е зле да се събере група от оператори, да се обучат и да се заемем с профилактичното третиране на много заболявания, още повече че няма да ни трябват никакви лекарства. Само трябва операторите добре да владеят метода. Блажени са верующите…

Лекувах така цяла година и смятах, че тези структури определят само състоянието на тялото. Но постепенно започнаха да се натрупват факти, които не се вписваха в подобна представа. В процеса на лечение забележимо се променяше характерът на хората, дори съдбата им. Анализирах тези промени и забелязах, че характерът, съдбата и болестта някак си са свързани, но многовариантно. Деформациите на полевите структури се реализират по различни начини — заболявания, психични отклонения, патологични деформации на характера, травми, житейски неудачи. Като изследвах по-дълбоко тези факти, стигнах до извода, че здравето, характерът и дори съдбата на човек се определят от кармичните структури. Цялата информация за човек и за състоянието на тялото му е кодирана в полето, при това съществува диалектическа връзка между структурите на полето и физическите и те взаимно си влияят. Съдбата и характерът на човек също са кодирани в структурите на полето, така че, ако се въздейства върху тях, постепенно може да се подобрят много неща.

Колкото повече изследвах всичко това, толкова по-удивителни факти се появяваха. Ще покажа диапазона от възможности на метода с примери от лекуването на различни болести, от поправянето на сложни житейски ситуации, ще разкрия възможностите му с примери от тестването на събития, на обекти от неживата природа и други изследвания.

В началото на работата си ползвах традиционните методи на екстрасензорното енергийно въздействие.

В болницата лежеше една жена с белодробен оток, била в много тежко състояние и лекарите вече не се надявали да оздравее. По молба на дъщеря ѝ започнах да я лекувам дистанционно. Малко след началото на въздействието болната махнала кислородната възглавница. Лекарите не разбирали какво става. Пациентката се подобрявала пред очите им — порозовяла, седнала в леглото и помолила да ѝ дадат да яде, макар че от няколко дни вече отказвала да се храни.

Другият случай стана с брат ми, хирурга. Оперирал една възрастна жена с много отслабнал организъм и си порязал ръката. Ръката и лимфните му възли се подуха, започна заразяване на кръвта. Състоянието му беше доста тежко, антибиотиците не помагаха. Опитах се да лекувам брат си. Няколко минути след като започнах да му въздействам, той усети бодежи в лимфните възли, след това буцата започна постепенно да се смалява, а след един час температурата му се нормализира и той започна да оздравява.

Как стана така, че започнах да лекувам хора? Около десет години се бях занимавал с изследвания, изучавах литературата за източните техники, имах някаква представа за способите за въздействие върху енергетиката на човека. Веднъж се пробвах да лекувам. Стимулът за това дойде от един факт от биографията на Распутин, който ме беше поразил. Авторката на спомените за Распутин отишла при него потисната, защото приятелката ѝ от Киев умирала. Распутин разбрал това и обещал да я спаси. Застанал насред стаята, видимо пребледнял, станал восъчно-бял, постоял така една-две минути и после пак си възвърнал цвета, казвайки: «Всичко е нормално, приятелката ви ще живее». След няколко дни пристигнала телеграма, че животът на момичето е извън опасност.

Когато се разболя дъщеричката на едни мои познати — отначало беше морбили, но се появиха усложнения, менингит и двустранно възпаление на белите дробове — аз си спомних за Распутин и реших да опитам и аз да въздействам. Много исках да помогна, имах огромно желание да изпълня дълга си и ако ще и една хилядна надежда да имаше, да се възползвам от нея. В понеделник, около два следобед, се концентрирах и предадох на момиченцето искреното си желание да оздравее. Физически почувствах — нещо се измени, повлиях някакси. Изпълни ме увереност, че съм успял да помогна. В срядата срещнах бащата на момиченцето и разбрах, че ѝ е станало по-добре.

— Кога започна подобрението? — попитах аз.

— Преди два дни, около два следобед.

През 1988 към мен се обърна майката на едно момиче, защото зрението му рязко започнало да се влошава. Взели я за лечение в Първи медицински институт, но въпреки усилията си лекарите не могли да открият причината за заболяването, а зрението ѝ продължавало да се влошава. Не открили инфекция, лечението с антибиотици не давало никакъв резултат. Лявото око имало останали шест процента зрение, дясното — петдесет и продължавало да се влошава. Започнах да работя с момичето дистанционно. След първия сеанс забелязах подобрение и предложих да проведем още два-три. След две седмици момичето се оправи, изписаха я със стопроцентно зрение. Не открих причината за заболяването, но спрях процеса и успях да възстановя зрението й.

Мина време. Зрението ѝ беше нормално, но след няколко месеца я заболяха бъбреците. Влезе в болница с остър пристъп на бъбречна колика, сложиха я на антибиотици — и пак никакво подобрение. След известно време я изписаха с лоши анализи, бъбреците продължаваха да я болят. Проведох четири сеанса и пак настъпи пълно излекуване. Щастлив бях — медицината е безсилна, лекарствата не помагат, антибиотиците нямат никакъв ефект, а аз помогнах.

Тогава все още не разбирах, че всички органи са свързани помежду си, не знаех, че болестта може да се прехвърля от един орган на друг, камо ли че в тази верига са навързани и характерът, съдбата, духовността и други параметри на човека.

И така, момичето оздравя. Мина още известно време. Нивото ми се повиши, видях, че човешкият организъм е единна система, в която здравето, съдбата, характерът и психиката са неотделими. Когато срещнах майката на девойката, с голямо огорчение разбрах, че макар здравето и самочувствието ѝ да били великолепни, съдбата ѝ станала нещастна. Тествах, и параметъра на съдбата ѝ се оказа силно отрицателен. Това, по правило, води до големи неприятности.

Тогава разбрах, че мислейки само за здравето, ориентирайки се само към тялото, съм оправил един от възлите на системата «човек» и съм влошил останалите. Излекувал съм болестта, но не съм отстранил причината за нея и болестта се е преместила на съдбата. Разбрах, че трябва да лекувам човека като единна система. Това ми позволи да видя «връзванията», истинските причини, които реално въздействат на всички параметри на човека.

Както показа тестването, причината за всички неприятности на пациентката ми се оказа силната обида, която майка ѝ изпитвала към баща ѝ още по време на бременността, и това предизвикало деформациите на полевите структури, отговарящи за здравето и съдбата на дъщеря им.

В продължение на няколко години се занимавах с дистанционно лечение, работех с ръце. За пръв път разбрах несъвършенството на този метод преди около пет години. Лекувах децата на едно семейство и като видях, че баба им е в много лошо състояние, предложих да помогна. Отначало бабата отказа. Каза, че заради стенокардията ѝ викали бърза помощ по пет-шест пъти в седмицата, но тя се е примирила с това и не вярва, че може да има подобрение. По полето видях, че сърцето ѝ е здраво. Направих няколко сеанса, състоянието на жената всеки път се подобряваше. На третия сеанс усетих с ръката си деформацията на полето — в областта на сърцето се улавяха полеви нарушения. Прокарвах няколко пъти ръка и деформациите изчезваха, полето се изравняваше. Но след няколко дни пристъпът се повтаряше.

Тогава предположих, че тук действа някакъв неизвестен за мен механизъм. Трябваше да го разбера. Когато анализирах състоянието на болната, почувствах, че то зависи от някакво събитие в живота й.

— Какво ви се е случило преди две години? — попитах аз.

— Сестра ми умря.

— Какво почувствахте тогава?

— Ами тя беше толкова здрава и силна, и умря, а аз съм болна, а пък съм жива.

Разбрах каква е причината за болестта й: в подсъзнанието ѝ е останал огромен стрес, който провокира пристъпите на стенокардия. За да се премахне, трябваше да се промени мирогледът на жената, отношението ѝ към живота и към смъртта. Обясних й, че смъртта е преход в друго състояние и не би следвало да се отнасяме към нея толкова трагично. Не бива да се съжалява за миналото, защото, съжалявайки за миналото, човек подсъзнателно се опитва да го промени, да разбута нещо, което по никакъв начин не бива да се разбутва. Това предизвиква неконтролируемо изразходване на енергия. За да спре изтичането на енергия, което може да доведе до много сериозни последствия, организмът я блокира с болест на физическо равнище. Направих няколко автогенни тренировки с жената и пристъпите повече не се повториха.

Силният стрес, несъгласието с нещо или съжалението за миналото, подсилени с емоция, се складират в подсъзнанието и провокират тежки заболявания, понеже създават деформации в структурите на полето. С корекция на енергетиката може да се постигне изглаждане на тези структури, но това не става всеки път и най-вече — причината за болестта не се премахва и тя във всеки момент може да се прояви на някое друго място. Описаният случай потвърди, че без точен метод за диагностика, без разбиране на причините за болестта лечението на сляпо е безперспективно. Ако не мога да кажа какво лекувам и с какво го лекувам, това си е лутане в мрака.

По-нататъшното развитие на метода стана в Първи медицински институт, където лекувах и успоредно с това търсех решение на проблема, как да се защити лечителят от въздействието на негативните полета. Месец след месец минаваха в работа, но успехите ми бяха незначителни.

Веднъж лекувах една жена с типични уроки, видях структурата на уроките в полето и разбрах, че ако я премахна, ще изчезне и урочасването. По това време не подозирах, че това са кармични структури, смятах ги за резултат от негативното въздействие на друг човек. Всички с подобни изкривявания лекувах, като механично отстранявах тези структури, и на човека му олекваше. Но после се появиха пациенти с деформации на полето, които нямаше как да са от уроки.

Идва, например, една жена с малко детенце. Виждам, че в нейното поле и в това на детето има еднакви деформации на структурите, че са предизвикани от някакво конкретно събитие в живота на жената и че у майката са се появили няколко години по-рано. Вече знаех, че такива деформации са свързани с нарушения на етиката — те възникват, когато човек мрази някого или е обиден на някого. Можех да премахвам тези деформации със средствата на магията от рода на заклинания, с поглед или с ръце. Разбирането, че това, което виждам, не е полето на физическото тяло, а информационното, дойде по-късно, затова методът ми на лечение си оставаше традиционият за биоенергетиката: концентрирах се, прокарвах ръце и деформациите изчезваха.

И тогава реших да си пробвам възможностите, да видя какво ми е пределното натоварване и започнах да приемам на ден по трийсет-четирийсет души. Интересно ми беше колко ще издържа. Усещанията бяха странни. След като работих така една седмица, започнах да се уморявам, прибирах се вкъщи полужив, тенът на лицето ми стана бледо-землист. После забелязах, че нещо става с енергетиката ми, имах усещането, че мозъкът ми ври и кипи. Отнесох се към себе си като изследовател — продължих да работя с максимално натоварване, не прекъснах експеримента, беше ми интересно как организмът ми ще се измъкне от тази ситуация. И той не постъпи по най-добрия начин… Но аз разбрах това по-късно.

На преглед беше дошла една млада жена. С два сеанса бях премахнал болестите й, но се разбрахме да дойде още веднъж, просто за контролен преглед. Когато се появи обаче, забелязах странни изменения: беше побледняла, имаше алергични реакции и отклонения в психиката. Нищо не разбирах, взех домашния ѝ телефон и се опитвах да я лекувам дистанционно, по телефона; помолих майка ѝ да ми запише какво става с дъщеря й.

Това беше абсолютно нестандартен случай — за първи път ми се случваше след въздействие състоянието на човека да се влоши, при това значително. На местата, над които бях прокарвал ръка, при това на двайсет-трийсет сантиметра от тялото, се появяваха обриви и сърбежи. Прочетох бележката на майката и изпаднах в ужас, като осъзнах какво става. Разбрах, че това, което правя, е вампиризъм. Отнемах ѝ енергията. С претоварванията на организма си бях провокирал в себе си подсъзнателен вампиризъм и бях почнал да черпя енергия от пациентите. Трябваше незабавно да се простя с лекуването, защото сега организмът ми във всяка критична ситуация щеше да се измъква по този начин, черпейки енергия от някой друг. Тъй като работя дистанционно, бих могъл да отнемам енергия от всекиго. Това беше безизходна ситуация.

Реших веднъж завинаги да приключа с биоенергетиката, виждах, че по-нататъшната работа е безперспективна. Не се бях отклонявал от класическите принципи на работа на съвременните екстрасенси, но като сам си създадох претоварването, за няколко дни видях, че методите на напомпване с енергия и безконтактния масаж са безперспективни — те не дават това лечение, към което аз съм се стремил цял живот. Мога да лекувам с волево усилие от разстояние, владея всички видове точков масаж, добре познавам методите за лечение с дихателни техники и диетично хранене. Но разбирах, че тези методи могат да осигурят само временно облекчение, не и да излекуват човека.

Лекарката, с която работех тогава, правеше всичко възможно да ме поддържа морално, молеше ме да не си правя прибързани изводи, да си почина и да си помисля. Точно тогава на гости за Великден ни покани лекарят от болницата в село Вознесение. Това дойде съвсем навреме — помислих си, че като си почина и премисля ситуацията, ще мога да взема решение; всъщност подсъзнателно се надявах да получа някакъв знак, дали трябва да продължавам да работя и ще мога ли да намеря изход.

Ходихме на Онежкото езеро, разгледахме дървената църква, останала от ХVІ век. Самият празничен ден беше удивителен, с бързо сменящо се време: отначало сняг, после дъжд, после грейна слънце и изведнъж над главата ни се появи дъга. Изкъпах се в езерото и се почувствах обновен, усетих увереност, че трябва да продължа работата си, но да намеря метод, с който ще лекувам човека, без да му въздействам с прийомите на енергетиката. И започнах да търся такъв метод.

Опитах да въздействам на кармичните структури, които виждах, чрез самия човек. Намирах причините, които са предизвикали деформацията на кармичните структури, и ги обяснявах на пациента. Отказах се напълно да работя с ръце. Беше мъчителен период, защото в началото още не владеех метода и резултатите от въздействието ми бяха къде-къде по-слаби, отколкото когато работех с ръце. Няколко месеца отидоха да усъвършенствам метода, но постепенно започнаха да се появяват резултати, които не бих постигнал, работейки с ръце. И тогава разбрах, че бъдещето е в този метод, че първо трябва да се намерят причините за кармичните нарушения и да се изследват. Трябва да се изучи тази информация и да се предаде на хората, защото аз мога да излекувам стотици, но на милиони да дам разбиране кои са причините на болестите и как да се избавяме от тях.

От този момент станах изследовател и само изследовател. Проявеният в процеса на лечение вампиризъм ме подтикна да разбера, че идването на болестта е свързано с нарушаване на етичните закони, значи и лечението трябва да се насочи към осъзнаването на тези нарушения, към промяна в мирогледа на човека. Болестта е един от механизмите за развитие на духа. Информацията за това отдавна съществува, просто за известно време сме я забравили, а тя е изложена от векове в Свещените книги. Главното е да разберем грешките си, да ги осъзнаем и чрез покаяние да стигнем до хармония с Вселената, с Божественото.

Понеже ми е дадено да виждам кармичните структури на човек, мога да оценя всяко лечебно въздействие. Виждам как се променя физическата и полевата структура на човек, когато той осъзнава постъпките си, защото тялото зависи от духа. Но едновременно и тялото влияе на духа, затова лечението трябва да въздейства както на тялото, така и на душата. Най-напред — на душата и на духа, тъй като те са първични.

Отстраняването на деформациите на полевите структури чрез осъзнаване и покаяние дава прекрасни резултати, когато става дума за подобряване на физическото здраве. Още повече че между появяването на деформациите на полето и болестта на физическо равнище съществува определен интервал от време и това прави метода незаменим за ранна диагностика.

Всеки случай на лекуване беше опит да проникна в същината на болестта, опит да разбера какво представлява тя, откъде е дошла и каква роля играе в живота на човека. Изследвах полето на човека с ръце, с биолокационна багета, с махало.

През 1986 се запознах с В. Б. Поляков, който завеждаше лаборатория за биодинамични измервания. Едно от достойнствата на школата на Поляков беше, че той успешно използваше за медицинска диагностика пондеромоторното писмо и постигаше висока степен на точност както в дистанционната, така и в контактната диагностика на физическите полета на обекта. В метода на Поляков намерих онова, което беше главно за мен: на първо място стоеше диагностиката, а въздействието — на второ.

Овладях пондеромоторното писмо, но още доста време се опитвах да изследвам самата болест вместо причините за появяването й, и упорито търсех информационните полета. Към края на 1990 у мен се беше оформило мнението, че причината за заболяванията е нарушаването на полевите структури и че не трябва да се лекува болният орган, а полето. Философските учения на Изтока потвърждаваха, че основата на информационно-енергетичната система, наречена «човек», са фините полеви структури, свързани с духа ни — винаги съм чувствал това подсъзнателно.

Виждах деформациите на полето, които влияят на физическото състояние на човека, виждах информационните структури, възникващи при различните болести, и като им въздействах, като ги коригирах, постигах промяна не само на физическото състояние, но и на други параметри на информационно-енергетичния строеж на човека. Постепенно се очертаваха елементите на една система, мощна, позволяваща да се лекуват не само съществуващите, но и бъдещите болести, защото деформацията на полевите структури започва пет-десет години преди болестта да се появи на физическо равнище.

След като вече се бях убедил, че деформациите на полето водят до различни отклонения на физическо равнище, аз сам си забраних да въздействам по енергетичен път. Задачата ми е да дам точна диагноза, да съумея да анализирам ситуацията и да намеря първопричината. Болестта е червена лампичка, която сигнализира, че човек «не върви в правия път». Ние винаги сме я разглеждали като катастрофа, опитваме се да я премахнем, а тя, фактически, е предупреждение за грешки и работи за спасението ни. Боледувайки и мъчейки се, човек трябва да осъзнае допуснатите нарушения, да се усъвършенства духовно, да търси нови пътища за развитие. Това ме подтикна към изучването на параметрите на човешката духовност.

Методът ми за изследване на кармата може да се нарече «графично ясновидство». Виждам не толкова събитията, колкото нарушенията на законите, виждам в някаква абстрактна форма това, което се е случило. Тъй като знаех, че човек зависи от полевата си структура, анализирах връзките между поведението, етичните нагласи, здравето, вида деформиране на полевите структури и лекувах човека, като го карах да осъзнае тези нарушения. Ползвах класическото понятие за карма, смятайки, че в този или в някой от предишните си животи човекът нещо е съгрешил и сега боледува. Тъй като преглеждането на предишните животи е много сложно, аз се задоволявах само с един и ефектът беше по-добър, отколкото при въздействие с ръце.

Наистина, имаше нюанси. Когато ми носеха тежкоболно бебе на два-три месеца, естествено, най-просто би било да кажа, че е натрупало грехове в миналия си живот и сега се разплаща. Обаче аз виждах, че деформацията на полевите структури на детето съвпада с тази на майка му, и така се налагаше изводът, че полевите структури се предават от родителите на децата.

Това си беше откритие на нов механизъм за предаване на наследствена информация. Щом направех корекция на деформациите в полето на майката, детето за нула време оздравяваше. Разбрах до каква степен здравето на детето зависи от поведението на майката, особено в последните няколко години преди раждането му. Силната омраза, изпитвана през бременността, като правило, е причина за травми на детето или заболявания на органите, които се намират на главата — развиват се нарушения на зрението и слуха. Силната обида, изпитвана от майката, прави детето обидчив човек. Постъпките на майката определят съдбата и здравето на бъдещия човек. В началото не отдавах значение на бащината линия, едва по-късно разбрах, че и майката, и бащата наравно отговарят за тялото и духа на детето. Родителите предават на децата абсолютно пълна информация за своето поведение и за поведението на предците си и от нея се изгражда съдбата на детето, тялото, характерът и духовността му.

Изследванията, които провеждам, с всеки факт все по-нагледно потвърждават единството на околния свят, на живата и неживата природа, на нисшите и висши организми. Трябва да кажа, че винаги съм чувствал това, а случващото се наоколо ми често потвърждаваше подобно единство. Детството ми премина на брега на Азовско море. Виждал съм как в плитчините лудуват на ята новоизлюпените рибки, как изскачат от водата и танцуват, изправени на опашките си, едва докосвайки повърхността на водата. Така лудуват децата на разумни същества, непознати и непонятни за нас.

Веднъж, докато бях за риба, видях риба-самоубийца. Приближих се към брега и видях близо до водата малка рибка, която дишаше тежко. Понечих да я върна във водата, но тя изведнъж подскочи, люспиците ѝ блеснаха, и изчезна в реката. След няколко минути скокът на брега се повтори, след това — пак във водата.

Удивлението ми нямаше край, останах да я наблюдавам. Беше една и съща рибка, която по този странен начин научаваше нещо за себе си в обкръжаващия я свят. Тя упорито изскачаше на брега, а после — пак в реката, с риск за живота си, защото можеше да не ѝ стигнат силите да се върне във водата или да сгреши посоката. Но тази рибка продължаваше да скача, без нито веднъж да сбърка.

А кой от нас поне веднъж в живота си не се е сблъсквал с предупрежденията на животните? Веднъж, още когато работех като екскурзовод на езерото Рица, видях на пътеката пребита с камъни змия. Стана ми жал за нея и я сложих в полиетиленова торбичка, за да я пусна някъде в гората, по-далеч от хората. Беше неголяма, с белезникава кожа и аз, кой знае защо, реших, че не е отровна. Тя лежеше отпуснато в торбата, не проявяваше активност и аз посвикнах с нея и забравяйки, че е опасно, понякога я побутвах с пръст. Тя дълго не ми обръщаше внимание, а след това изведнъж, с леко извиване на главата, проби полиетиленовата торбичка.

Разбрах, че това е предупреждение, занесох я встрани от пътеката и я пуснах на тревата. Змията бавно тръгна, искаше да се скрие под камъните, а аз, на шега, все още я държах за опашката. Тя търпеливо се оглеждаше и чакаше да я пусна. Но аз продължавах и изведнъж змията мълниеносно се стрелна и главата ѝ се оказа до ръката ми. Гледаше ме, не се опитваше да ме ухапе, но ме предупреждваше.

Какво беше удивлението ми, когато след няколко дни на инструктажа ни показаха снимка на познатата ми змия — това било смъртоносната усойница на Казнаков, или още кавказка отровница.

Един от първите случаи, когато успях да изменя не само физическото, но и психическото състояние на човек, беше следният. Едно момиче много обичало някакъв младеж, но нямало как да са заедно, затова се разделили. Години след раздялата нея я мъчила тази любов — дори не точно любов, а нещо неразбираемо, много мъчително. Тя разбирала, че няма защо да е привързана към него, но привързаността си оставала и направо я убивала. Това повече приличало на любовна магия, отколкото на любов. Момичето се запознавало с други мъже с надеждата, че някой ще ѝ хареса. Нищо подобно…

Започнах да анализирам има ли тя вина тук. Резултатът от тестването — не. Кой е виновен? Жена, роднина, баба й.

За мое удивление, момичето знаеше за какво става дума. На младини баба ѝ много обичала един мъж, но взела друг, по сметка. Тя убила любовта в себе си и в любимия човек, а внучката трябваше с мъките си да отработва направеното от баба й. След разговора с бабата и след като тя осъзна, че е убила любовта, че е нарушила висшите закони, момичето се избави от страданията. Разбрах, че с този метод може не само да се лекува, но и да се помага на душите на хората, да се оправя съдбата им.

Който поне малко е запознат с езотеричната литература или с философията на Изтока, не може да не е срещал някъде да се споменават сто и осемте закона, които управляват Вселената. Неведнъж съм се опитвал да ги намеря в литературата, но, уви, досега никъде не съм ги срещал всичките — може би още не ни е дадено да ги знаем изцяло…

Моят опит от работата ми в биоенергетиката говори, че сред многото нарушения, които хората допускат в безкрилата приземеност на ежедневието си, има едно, най-тежкото, и това е убийството на любовта, срещано в най-различни проявления. Всички останали нарушения са вторични и са следствие от недостатъчното любов към Бог, Вселената, роднините, децата, природата, хората…

Следващият случай затвърди увереността ми, че кармичната диагностика дава възможност да се лекуват душите на хората. Жената, която се обърна към мен, от време на време получавала странни пристъпи — на периоди в нея избликвало диво желание да скочи от прозореца, да сложи край на живота си, като се самоубие, непреодолимо ставало желанието ѝ да умре. Молела се на роднините: «Вържете ме за леглото, дръжте ме!» Пристъпите се усилвали и зачестявали. Жената се страхуваше, че няма да издържи и краят може да е печален.

Изследванията ми показаха, че висшите закони са били нарушени от майка й. Един човек много я обичал, а тя се отнасяла с пренебрежение към него, доставяло ѝ удоволствие да усеща, че другият напълно зависи от нея. Майката убивала живота и любовта в мъжа, думите, мислите и постъпките ѝ създали програма за убийство, която се върнала, но вече към дъщерята.

Връщането на негативните програми понякога става бавно и невинаги към автора им, а често към децата или роднините му. След като жената разговаря с майка си и тя осъзна вината си, пристъпите престанаха. Разбрах колко тясно е свързана нравствеността на родителите, братята и сестрите и роднините ни със здравето, психиката и съдбата ни.

Всеки нов случай на пациент ме водеше до откриването на нови елементи на системата, която сега наричам «система на полевата саморегулация».

Системата на полева саморегулация е обратната връзка с Вселената. Същността ѝ се заключава в това, че всяко действие на човек, добро или лошо, поради единството на информационно-енергетичното поле на Вселената се връща при него.

Ние постоянно слушаме, че добрите постъпки се поощряват, а лошите се наказват, но кой знае защо, в света около нас нито добрите постъпки се увеличават, нито пък лошите намаляват. Смятам, че едно от най-добрите обяснения на това е изказването на Августин Блажени, че Бог винаги наказва за злото, но тъй като този процес върви бавно, човек успява до наказанието още да прегреши. Това обяснение напълно съответства на принципа, по който работи механизмът на предаване на информацията през полевите структури.

За механизма на полевата саморегулация не съществува конкретен човек — съществува негативен процес, който трябва да се спре, и механизмът за блокирането му се включва автоматично. В миналото механизмът за наказание се разтеглял върху няколко поколения и почвал да се проявява като болести и нещастия на внуците и правнуците или в следващите животи на виновника. Сега скоростта на тези процеси толкова е нараснала, че човек се разплаща за простъпките си още в този живот — както със собственото си здраве, така и със здравето на децата си.

От позицията на отделния човек изглежда нелепо да се разплаща със здравето на децата си, но на ниво поле няма хора, има идеи, всеки човек е съвкупност от определени програми, а механизмът на блокирането работи против опасните за света негативни идеи и програми. Детето усилва всички програми на родителите, затова и се разплаща по-тежко; вярно е също, че в последните пет години рязко скочи и личната отговорност на всеки човек. Причините за това явления още не мога да разбера.

Децата са като лупа пред недостатъците на света на възрастните. Много хора са забелязвали, че в присъствието на родителите си детето се държи твърде по-лошо, отколкото когато е с други — когато е с чужди хора, става тихо и послушно. В повечето случаи това също е дело на кармичния механизъм. Когато детето общува с родителите си, се усилват и активират както положителните, така и отрицателните програми, които родителите са му предали посредством полето.

В последно време, изследвайки много проблеми, забелязах, че не само децата наследяват кармата на родителите — на ниво поле родителите също носят отговорност за поведението и постъпките на децата си. В наше време от осем и половина години нататък мислите, думите и поведението на детето влияят на състоянието на полето — тоест на духа, съдбата и здравето на родителите. Преди две хиляди години същият процес е започвал от тринадесетата-четиринадесетата година на децата.

Когато започнах да се занимавам с изучаване и изчистване на кармата, спрях да боледувам, но се появи друг проблем. Енергетиката ми и силата ми на въздействие рязко скочиха нагоре, стана ми невероятно трудно да се балансирам, а това беше необходимо, тъй като и най-малката обида нанасяше вреда на здравето и съдбата на човека, на когото се бях обидил.

Мислех си — ще реша този пробем, и всичко ще е наред. Постоянно работех над себе си, отървах се от обидите, омразата и негативните емоции, но се появи още по-сериозен проблем. Сега пък трябваше да контролирам околните, тъй като и съвсем мъничко да ми се обидеха, възникваше физическа опасност за тях.

Това ми помогна да стигна до разбирането на една от причините за трагедията на нашата страна. Човекът с чиста или «закрита» карма е тясно свързан с Божественото, затова агресията по негов адрес работи против Вселената. Ако човек атакува лично, той се разплаща сам, ако атакува като представител на обществото — разплаща се обществото. Унищожаването на духовенството, на монасите през двадесетте години по заповед на Ленин, разрушаването на храмовете и манастирите било равносилно на нападение срещу Вселената. След него неизбежно е трябвало да дойде взрив от насилие и убийства. Обществото се разплати с милиони животи за нарушаването на висшите етични закони.

Всеки от нас помни грешките на обществото, паметта за всички грехове и нещастия на обществото се пази в подсъзнанието на човек, в неговата карма. Все още не сме забравили пролетарския химн «ний старий свят ще разрушим…”. А в енергетиката си тази песен носи изключително силна програма за разрушаване на бъдещето и на Вселената.

Към мен често се обръщат заради енуреза при децата. Обяснявам им, че енурезата е само връхчето на айсберга. Като правило енурезата се появява, защото майката е потискала в себе си любовта към мъж. Ако това потискане е било достатъчно силно и дълго, при жената се деформира полевата структура в областта на първата чакра. Тогава детето ѝ може да има не само енуреза, възможни са нарушения и проблеми в личния живот, сърдечни заболявания, болести, свързани с главата. Енурезата може и да е следствие от прекъсване на бременност, защото в този случай жената пак убива любовта.

Майките не знаят всички тези причини и често се объщат към психотерапевт или хипнотизатор, който създава съответната нагласа, и енурезата на детето минава. Но програмата за унищожаване на любовта и живота остава, а системата, която досега е блокирала неправилното поведение, е премахната и може да се предполага, че в живота си този човек ще реализира програмата за унищожаване на любовта в по-голям мащаб, отколкото майка му.

Жената многократно се обръщала към лекарите, оплаквайки се от лошо самочувствие, но щателните изследвания не давали резултат — според лекарите нямала причини да не се чувства добре. Нееднократните посещения при баячки също не ѝ донесли облекчение — всички виждали много тежки уроки, но не можели да ги премахнат, а и самите те се разболявали след общуването с нея. Изследвам причината и виждам, че това са «обърнати уроки», а те наистина не се лекуват с баене.

— Желаели сте зло на колежката си — обяснявам на тази жена, — това е причината за лошото ви самочувствие. Вашата програма за пожелаване на зло се е обърнала към вас и силно деформирала полето ви. Колежката ви как се чувства?

— В болнични е, но заради детето.

Изследвам полето на колежката и на детето й. И в двете полета има програма за пожелаване на зло. Затова е болно детето — то е по-слабо защитено, отколкото майката.

— Вие сте виновна за болестта на детето. Деца имате ли?

— Да, един син.

Изследвам неговото поле, и там има силна деформация — същата програма за пожелаване на зло.

Ето един типичен пример за това, как ние, без да сме наясно какво вършим, разрушаваме себе си, децата си и хората, които общуват с нас всеки ден.

Тъкмо бях започнал да виждам кармичните структури, когато се появи една пациентка — изведнъж започнало да я мъчи силно главоболие и самочувствието ѝ като цяло пострадало.

— Преди пет дни сте пожелали зло на мъжа си и то — много силно.

— Няма как, аз много обичам мъжа си, не мога да му пожелая злото.

Настоявам на своето си.

— Пожелали сте му зло. Много силно, мощно пожелание на зло, вечерта преди пет дни.

— Как така ще му пожелая зло, той закъсняваше от работа с два часа и аз страшно се бях притеснила за него!

И тогава разбрах каква е работата.

— Какво изпитвахте?

— Някаква глупост ми беше влязла в главата.

— Разбирате ли, когато мислите, че може да стане нещо лошо, вие привличате нещастията. И колкото по-реалистично си ги представяте, толкова по-голяма вреда нанасяте. Сега, когато имаме такова високо ниво на енергетика, дисциплината на съзнанието е много важна. Един от основните закони на Вселената е да не причиняваме зло дори в мислите си. Това вече не може да бъде само отвлечен принцип, то трябва да стане начин на съществуване.

Ежедневните ми изследвания с помощта на екстрасензорната диагностика доказват, че спазването на етичните норми е необходимо условие и единствен начин за оцеляване, но също така и най-добрата защита. Ние постоянно се оглеждаме и търсим опасността наоколо си, а главната опасност е вътре в човек и открай време остава незабелязана. Коренът на тази опасност е неразбирането на света, неразбирането на това, което става с нас, неправилното поведение, което неусетно води до разпадане на човек отвътре. Катаклизмите, ужасите, с които постоянно се борим, са следствия от духовното ни несъвършенство. Усилията, насочени към борбата със сянката, със следствието, не могат да отстранят главната причина — духовното ни разложение, с което едва ли някой свързва всичките ни беди.

Следният случай разкри нов аспект за изследванията, които провеждах. Позвъни една жена и каза, че имала много сериозни проблеми, свързани с някакви си странни, непонятни явления. Постоянно усещала чуждо давление върху психиката си. Хората, които се опитвали да ѝ помогнат, си навличали неприятности, или им се случвали нещастия, или се разболявали. Жената отишла при врачка, ясновидка, но тя я погледнала и поклатила глава: «Едва ли ще мога да ти помогна». Премахнала въздействието за един ден, облекчила състоянието на жената, но после всичко започнало отначало.

Залових се да я лекувам. Подобрението дойде доста бързо, външното въздействие спря, но пък забелязах, че роднините ми започнаха да боледуват, и то — с еднакви симптоми: тъпи болки в ставите, слабост. Почнах да търся причината и забелязах, че това го «наработва» човекът, причинил вреда на жената. Тъй като отдавна се занимавам с биоенергетика, когато започна атаката към роднините ми и към мен, ми се прииска да се възползвам от това, което се нарича магия, от нейните прийоми, за да спра виновника. Така се озовах пред избора, по кой път да тръгна.

Не ми беше лесно да се откажа от методите на насилие, още повече че многогодишната ми практика в областта на биоенергетиката, изучаването на езотеричната литература ми предоставяха богат арсенал от подобни въздействия. Но аз реших да не отвръщам на удара с удар, да не нанасям вреда на човека, а да му помогна.

Когато човек става жертва на енергетично нападение, причината може да е лично негова вина или вина на предците му. Ако се отвърне с удар на нивото на енергетиката, ще възникне верижна реакция, понеже ударът е грубо нарушение, което ще бъде последвано от ново наказание.

Може ли да се спаси този човек? Екстрасензорното тестване показа, че човекът, въздействал на жената, не е виновен. Главната причина за всичко ставащо се криеше в кармата на жената. Баба ѝ в младостта си обичала един човек, но не поискала детето и направила аборт. Убийството на любовта и на детето довело до това, че дъщеря й, внучката и нейните потомци е трябвало да се разплащат за свършеното, при това под най-различни форми — с болести на тялото, объркана съдба, нарушения на психиката.

Отказвайки се да отвърна с удар на ниво енергетика, аз удържах победа над себе си — в такава сложна ситуация, когато трудно се удържах да не отвърна с насилие, все пак не тръгнах по този път. Това беше победа, след която веднъж завинаги разбрах, че при никакви обстоятелства нямам право да отвръщам на насилието с насилие. Когато изучих по-подробно принципите на системата за полева саморегулация, видях до какво може да доведе използването на уж оправдани насилствени методи на ниво поле.

Гражданските закони в много случаи не съвпадат със Вселенските. Ако ме ударят и аз, напълно в правото си, пусна в ход юмруците, това съвсем не значи, че и на ниво енергетика мога да правя същото. Това са съвсем различни нива. При удара с юмрук страда само един човек — виновникът. При удара на нивото на енергетиката, тъй като на полево равнище човек е свързан с децата си и с всичките си роднини, ударът минава през целия род. И в отговор се получава обратен удар — наказание за агресора и за целия му род.

Осъзнах, че когато се повиши силата на енергетичното въздействие на човек, той трябва да обръща повече внимание на действията си, емоциите си и мислите си: не бива необмислено да произнася нито една категорична фраза, тъй като това вече е въздействие. Разбрах защо в Библията се говори за кротост и смирение — това, преди всичко, е обуздаване на възможностите на собствената си енергетика.

Но защо тогава маговете и лечителите могат да използват най-различни методи на въздействие, в това число и насилие? Като се замислих, разбрах, че те винаги виждат малка част, а не цялото, и лекуват долните слоеве на полето и тялото, прехвърляйки всички деформации от частта на цялото, давайки с това само отсрочка на болестите. За разлика от светците, които благодарение на висшата си етика стигали до разбирането на истинските причини и виждали цялото, лечителите работят в определена, само за тях ниша, затова много от тях имат ограничена «специализация». Но главното е, че с магия винаги са се занимавали хора с големи способности и достатъчно чиста карма, затова и нарушенията, които допускат при използването на магическите прийоми, не се блокират веднага, а се натрупват и остават да ги отработват потомците им.

Тествах само едно действие: какво става, когато лечителят или екстрасенсът извежда негативната енергия от болния. За това се използват много методи — тя може да се пусне по вода, да се изпрати в растения, восъчни фигурки, домашни животни, на цяла рота здрави и силни войници, в центъра на Земята, в Космоса или да се изгори по различни начини. Тази енергия, която носи в себе си заряда агресия, влиза в полето на обекта, в който е била хвърлена, деформира го и автоматично се връща в полето на «лечителя» и неговите близки.

Всеки метод на лечение, който не се опира на духовното развитие на човека, води до деградация. Премахването на някакви симптоми съвсем не е принак за излекуване.

Неотдавна към мен се обърна една жена:

— Преди три месеца лекувахте една моя позната и сега фибромата ѝ напълно е изчезнала. А аз не можех дори да си представя, че като помолиш за прошка, може да се отървеш от такова заболяване!

— За мен това не е удивително. Методът постоянно се усъвършенства и вече се подобрява не само функционалното състояние на пациентите, но често изчезват и органичните нарушения. От какво зависи резултатът от лечението? На първо място, от това, дали аз правилно разбирам причинно-следствения механизъм и намирам причината за болестта, от моето духовно и физическо състояние в момента на лекуването, от състоянето на кармата на болния и от степента, до която осъзнава нарушенията, които е допуснал.

Когато започвах лечебната си практика, начинът ми на живот беше обичайният — ядях месо, пиех водка, често се дразнех, а лекувах с безконтактен масаж. По-нататък, наблюдавайки резултатите от подобна работа, съществено промених начина си на живот и поведението си. Един ден преди да приемам болни, ям минимални количества, а в самия ден въобще не ям.

Увлечен в диагностиката и в разработването на нови възможности на метода, понякога забравям за опасността. А когато се работи на тънките нива, трябва непрестанно да се внимава.

Наскоро един познат ме помоли да консултирам някаква жена. Имах четирийсетина минути време и се съгласих. Влезе една изящна и самоуверена дама, седна и започна да ме разглежда с любопитство. Проблемите ѝ бяха страшно много. Огромен егоизъм и прекомерен стремеж към материални блага, които бяха поставили началото на болести. Такива хора по начало се лекуват трудно, защото скептицизмът и липсата им на вяра ги затварят за мен.

Аз ѝ обяснявам причините за неприятностите й, а тя превръща срещата ни в дискусия. Само че аз на всяка цена трябва да я убедя — подобни трудни случаи ми помагат да намирам нови доводи и обяснения за причините за болестите на човека.

— Ако клетката взема всичко за себе си — обяснявам на жената, — известно време ще си живее добре, но после действията ѝ ще разрушат организма и заедно с него ще загине и тя. До определена граница егоизмът е нормален, но човекът, който мисли само за себе си, се опитва да убие Бог и Вселената. Естествено, това не може да продължава дълго. Рано или късно програмата за унищожаване на Вселената трябва да се спре с болести, травми и нещастия.

— Вие какво, предлагате ми да повярвам в бог ли?

— Вярата в Бог си е ваша лична работа. Аз описвам причините за болестта ви. Може и да не вярвате в Бог, но трябва да изпитвате любов към Вселената и нейната душа. Егоизмът, безграничният ламтеж за материални блага убива главното чувство — любовта. Вие носите в полето си програма за унищожаване на Вселената, и най-лошото — не искате да я спрете.

Отново започва словесен дуел. Не ми стигат аргументите, за да убедя жената, но започвам да правя това, което се нарича «изчистване на кармата». Полето се изчисти. В мен обаче не само няма удовлетворение, но и усещам неприятно чувство.

Жената възприема всичко като забавление.

— Вие разправяте, че не трябва да се занимаваме само с материални проблеми, обаче животът ни заставя.

— Имал съм много възможности да изкарам купища пари, но тогава трябваше да пожертвам изследванията си. На четирийсет години съм, с четиричленното си семейство живея в четиринайсет метра стая в апартамент с други хора, но пък имам възможност да ви помогна. И не само на вас, а и на себе си. Когато материалното благополучие е над духовните потребности, това е мимолетно добруване за сметка на духовна смърт. Представете си, че сте в ресторант, всичко наоколо ви гори, а вие спокойно си дояждате любимото ястие. Сега за много хора това, което е в чинията, е по-важно от онова, което става наоколо им.

— И какво, всички ли лекувате така?

— Да, на първо място — с разбиране. Но колкото и просто да изглежда, това е изключително опасна работа.

— За вас или за мене?

— На първо място, за мен.

— В смисъл?

— Ами вижте, вашата програма за унищожаване на Вселената беше петстотин и петдесет единици, болестта — триста и петдесет. Сега болестта е на нула, а програмата за унищожаване — триста и петдесет. Това означава, че аз съм излекувал тялото, а не духа ви, тоест нарушил съм главния принцип — да лекувам посредством разбиране.

Правя две рисунки на себе си, преди и след срещата с жената — на равнище поле белите ми дробове, черният дроб и долният край на корема ми са съвсем черни.

— Аз ще трябва да се разплащам за това, че не съм успял да ви обясня причината за болестта ви.

— И какво ще направите?

— Ще направя всичко възможно все пак да ви убедя. Намеря ли причината, заради която не съм успял, ще съм здрав, ако ли не — ще ми се наложи да плащам.

И в този момент разбирам грешката, която съм допуснал в разговора с жената.

— Длъжен бях да ви съобщя цялата информация, която получих за състоянието ви, а аз ви съжалих. Казах ли ви, че ако не възстановите хармонията, може да се появят и други болести?

— Да.

— Знаете ли, че имате рак на матката в начален стадий?

— Винаги съм го предчувствала и съм се примирила. Готова съм спокойно да приема смъртта.

— Геройската ви смърт нищо няма да промени. Ще оставите на децата си да отработват програмата за разрушаване на Вселената. Не мислете за достойна смърт, а как да спасите духа си и децата си.

Известно време мълчим и аз виждам как започват да се изглаждат деформираните кармични структури на жената. Аурата й, допреди малко почти напълно закрита от черно петно, започва да се изпълва с преливаща се светлина.

— Ето сега програмата за унищожаване на Вселената е нула, болестта също е нула. И моите дробове и черният ми дроб са чисти.

Нищо повече не казам на жената. Сега в полето ѝ няма онкология. Сега тя знае, че когато изпитва любов към Вселената и към Бог, когато няма претенции към околния свят, човек се спасява от всяко тежко заболяване.

Идва на преглед една жена и със сълзи на очи разказва:

— Разведох се с мъжа ми, много лошо живеехме, чувствах, че ми влияе някакси отрицателно, нещо започна да става с психиката ми. Като се разведохме, макар че имаме три деца, много по-леко ми стана морално, направо да запея. Половин година не се бяхме виждали, но наскоро се появи. Веднага на мен ми стана лошо, голямата ми дъщеря я хвана истерията, сина — енуреза, а на малката дъщеря ѝ стана зле. Може ли това да е свързано с идването му?

Тук нямяше нужда от дълги изследвания.

— За съжаление, не е случайност това, че на цялото семейство му е станало лошо. Мъжът ви е «вампир», той отнема от децата енергията им, съдбата им, здравето им, зле влияе на храктера им, внедрява своите негативни програми в полевите структури на децата. Егоизмът му е голям. Такова силно отнемане на енергия от собствените си деца говори, че кармата му е много негативна. Съдейки по енергетиката му, той се е изолирал от Космоса, от любовта, огромна вътрешна агресия, егоизъм, разпадане на душата, затова е принуден да бъде «вампир». Това е класически случай. При мъжа ви вампиризмът върви и по бащина, и по майчина линия. Това, което е станало с децата, може да се поправи бързо, но занапред по-добре да не се срещат с бащата.

Анализът ми показва, че вампиризмът е тежка болест, защото разрушава душата на човек и се предава на потомците, а последствията му не се проявяват веднага и понякога разрушението продължава поколения наред.

В основата на вампиризма е заложено неправилно разбиране на света. Една девойка ме пита правилно ли се зареждала с енергия, като си представяла как поток светлосин пламък влиза в нея. Гледам кармичните ѝ структури, докато се занимава с това, и виждам нарушаване на Вселенските закони.

Всяко преднамерено попълване с енергия — от природата, от Космоса, от Слънцето — представлява непоклатимо убеждение, че енергията на човек е недостатъчна и той отнякъде трябва да си я взема. Това е предпоставка за развиване на вампиризъм. Погрешността на такава нагласа идва от там, че човек не съединява енергията и духовността, а ги разделя.

Когато изпитваме любов към Вселената, ние получаваме огромно количество енергия. Трябва да се стига до висшите нива на енергията: до духовността, благородството, любовта — за да получаваме достатъчно енергия, трябва да живеем с тези понятия. Започнем ли да мислим за енергията отвлечено, откъсвайки това понятие от понятията «духовност» и «етика», обричаме духовните структури на нищета, пълнейки с енергия само физическото тяло. Човек трябва да знае, че енергията, която получава чрез висшите чувства, лекува тялото, съдбата и душата му. Механичният подход и ориентацията към грубата енергия водят до деформация на фините духовни структури. Независимо в каква форма е, потребителството води до деградация.

Спомням си още един случай. Научили един младеж да се зарежда с енергия от Космоса, той упражнявал това по няколко пъти на ден и в края на краищата, се превърна във вампир, който черпи от учителя си. Резултатът беше плачевен — започнаха да се деформират духовните му структури.

Хрумна ми да тествам как е влияело на човек това упражнение преди две хиляди години. Тестването показа необичайно високи параметри. Следователно, на времето това упражнение е действало великолепно, но както не може два пъти да се изкъпеш в една и съща река, така и старите техники не може да се ползват до безкрайност. Ние забравяме, че се е изменил не само човекът, а и светът около нас. Физическите методи за самоусъвършенстване вече са неефективни, ориентацията задължително трябва да е към развитие на духа. Времето е нелинейна категория и щом толкова се е изменила скоростта на всички процеси, значи трябва да се промени и енергетичната структура на света около нас. А ние се държим, като че ли нищо не става в света, и се опитваме да се уповаваме на стари знания и методики.

Колкото повече научавах за възможностите на метода на тестването, толкова повече разбирах колко е сложен. Видях, че да действам така бодро-бодро, както си представях в началото на изследванията — да събера група и да я науча да работи — е невъзможно. Методът е така тясно обвързан с нравствеността, етиката, духовните параметри, че налага на човек ограничения, които малцина са в състояние да издържат.

Аз влизам в контакт с кармичните структури на човека и ако имам аналогични на онези нарушения, които се опитвам да отстраня от пациента, първо трябва да ги премахна от себе си. Затова преди да започна лечението, винаги проверявам дали имам право да лекувам и ако нямам, изчиствам с молитва и «затварям» кармата си. На всеки няколко месеца лекуване трябва да провеждам радикална, дълбока чистка и гладуване. Но и това не стига. Оказва се, че за да лекува ефикасно и да не нанася вреда нито на себе си, нито на пациента, лечителят трябва да работи с блокирана карма, което никой от многочислената армия съвременни лечители няма. Кармата не се затваря с диплом за екстрасенс, нужно е непрестанно пречистване и укрепяне на духа, изключване от всичко, което «заземява» човека. Но това е нужно не само на лечителя, а и на всеки човек, особено в последно време.

Жената беше на преглед сутринта, а на другия ден ѝ станало лошо, повдигало ѝ се и имала силно главоболие.

— Вчера вечерта, около седем, да сте се обиждали на мъжа си?

— Да, през деня попаднал в катастрофа и потрошил колата. Приех го спокойно, но вечерта всичко си му казах.

— Когато се прави кармична диагностика и лечение, въздействието е много силно и дълбоко. Докато не мине време, за да се стабилизира полето и да се балансира, категорично е забранено човек да изпитва отрицателни емоции. В момента на контакт с Божественото се възстановява хармонията на полевите структури и всяка отрицателна емоция води до силни деформации. Обръщането към Бог не е парче баница, което винаги носи удоволствие, а много сложен, отговорен и необходим процес.

Следващата интересна история има пряко отношение към сегашната ситуация в света.

— Винаги съм имал голямо влечение към Божественото и щом съм го загърбвал, задължително се появяват сложни ситуации, на два пъти без малко да загина — разказва един човек. — Връзката между отричането от Божественото и наказанието беше толкова очевидна, че по никакъв начин не може да се обясни със случайни обстоятелства. Винаги съм разбирал, че Бог ме е наказал.

— Прав си и ако искаш, подробно ще ти обясня системата на наказанията и причината за неприятностите ти — предлагам аз. — Часовникът е изобретен от някакъв човек, но това съвсем не означава, че той самият се намира във всеки часовников механизъм. Вселената е създадена от Бог и се управлява от Него, но това не означава, че всяко наказание се изпраща «лично» от Бог, Той управлява Вселената посредством законите, които е създал. Съществува великолепният механизъм на полевата саморегулация. Това, което хората често смятат за мистика, всъщност винаги може да се анализира.

Ти си бил третото, непланирано и нежелано дете в семейството, затова родителите ти неволно са ти предали силна програма за унищожаване, която се е превърнала в самоунищожение. От детинство си бил с понижен жизнен тонус и често си боледувал. Родил си се в тези условия, защото в предишния живот си се отричал от любовта към децата, така че, ако се съди по енергетиката и кармичните ти структури, не ставаш за живот. Би могло да те спаси само мощното устремяване към Божественото и висшите чувства. Подсъзнанието ти винаги е знаело това и те е дърпало в правилната посока, обаче съзнанието работи по друга програма. Щом си се отричал от спасителното направление, веднага се разваляла структурата на съдбата ти и ти си стигал до границата на смъртта. Защо не си загинал? Ти си почнал да се отричаш от Бог и от духовността само със съзнанието си, затова не са те убили при сбиването и затова си останал жив след катастрофата. Това доказва, че програмите на отричане не са проникнали в подсъзнанието, тоест структурите на съдбата не са се разложили окончателно. Ако нагласата за отричане се бе закрепила, тя щеше да влезе в подсъзнанието и тогава щеше да се задейства блокиране на разпадането — неизлечима болест или тежка травма с физически мъки.

Защо смъртта тряба да е тежка? Защото духовните и физическите мъки изчистват подсъзнанието. Как става това? Единственият начин да се понесат мъките е духът да се издигне над тях, опорната точка да се премести от тялото, което се мъчи, върху духа. Този естествен процес се осъществява автоматично. Човекът, който се мъчи, става по-духовен.

Изследването на механизма за предаване на полевата информация позволява да се каже, че сега цялото човечество се намира в подобно положение и че по отношение на човечеството се задейства аналогичен механизъм.

Изследвал съм кармата на човечеството. Истина е, че нахлуването в тези структури е изключително опасно. Главното нарушение на законите, допускано от човечеството, е започналото през Х век отричане от Божественото, потапянето в излишен прагматизъм. Това нарушение присъства в полето на всеки човек, който сега живее на Земята.

Кармата на «социалистическото» ни общество съдържа и още няколко пакета негативни програми: програма за унищожаване на хора, мъже и жени, заради силна привързаност към материалните блага, която е била задействана някъде в периода между 1929 до 1937 година; програма на омраза към хората, задействана в края на миналия, ХІХ век; програма за унищожване на бащата, брата и сина — пак поради засилена привързаност към материалните блага. Затова е толкова сложен животът в нашата страна. Ако не осмислим, не осъзнаем тези програми и не можем да ги премахнем, до безкрайност ще си делим заводите и фабриките на страната, докато не отработим тези програми с мъки и страдания.

Това е пътят, който преминах аз от изучаването на магията и знахарството, през нетрадиционната медицина и етиката — до новото разбиране на света.

В основата на съществуването на Вселената са положени информационни процеси. «В началото бе Слово».

Това, което наричаме Вселена, от моя гледна точка, може да се е появило в резултат на отделянето от Единното начало (което винаги е съществувало и което ние наричаме Бог) на две съставляващи: едната — вещество, а другата — информационно поле. Във всяка от тях присъства противоположната ѝ в непроявено състояние. Условието за съществуването на противоположностите е те постоянно да преминават една в друга. Полето се стреми да стане вещество, веществото се стреми да стане поле.

С натрупване на енергетични връзки във веществото се проявява процесът на преминаване на материалната съставляваща в информационна. Обратният процес може да е увеличаване на плътността на веществото, на масата му или възникване на по-сложна организация. Енергетичните връзки са същевременно и информационни. Колкото повече са връзките, толкова по-голяма е плътността на информацията. Като че ли материята се «одухотворява». Информацията става енергия, а енергията се превръща във вещество.

Ако разгледаме Слънчевата система, целта на съществуването ѝ е да се създават все по-сложни елементи в Слънцето, да се създават сложни информационни връзки за сметка на появяването на нови планети, да се създават сложни информационни структури на отделните планети, на органична основа, като нова степен в повишаването на плътността на информацията. Целта на съществуването на всяка звездна система е създаването на живот. Това, което наричаме «дух», се намира над информационното поле и над веществото.

При достигането на определена плътност веществото се превръща в информация. Сингуларността (състоянието на материята, когато е била концентрирана в една точка) е Вселената. Фините нива на полето представляват отсъствие на вещество, време и пространство, тоест точка. Точката се стреми да се превърне в безкрайност, безкрайността се стреми да се превърне в точка. Във всяка точка от полето на Вселената има непроявена информация за цялата Вселена; с други думи, точката е непроявена безкрайност, безкрайността е непроявена точка.

Има две теории за произхода на звездите. Според първата, на Кант-Лаплас, те са се появили от сгъстяването на междузвездното вещество. Втората теория — на академик Амбарцумян — говори за възникването на звездите от черни дупки. Нестабилността на младите звезди, мощните взривни процеси в недрата им според автора на теорията са доказателство, че в тях има остатъци от протовещество.

В духа на гореизложената концепция и моите изследвания, възникването на звездата може да се разглежда като диалектически процес на превръщането на информацията във вещество, като резултат на «оплодотворяването» на междузвездното вещество от информационния блок, реализиран като вещество от черната дупка. Възникването на звездите е резултат от взаимодействието на две начала: проявената Вселена и непроявената. Процесите в недрата на звездите и тези в живия организъм са идентични. Те са процеси на превръщането на енергията във вещество и обратното.

Развитието на Вселената е прекъсване на единството на физическото, веществено ниво и засилване на единството на информационно-полевото, диференциация и все по-голямо многообразие на физическото ниво и все по-голямо единство на полевото. На определен етап различията между физическата и полевата съставляваща изчезват, а след това започва нов етап от развитието.

Следователно съществува противоречие — Вселената си остава точка на тънкото, полево равнище и едновременно с това се разширява, създавайки ново вещество, време и пространство. Развитието става по принципа на махалото — ориентацията се променя ту към информационно единство, ту към физическо разделение.

Всеки обект във Вселената може да се смята за процес, а всеки процес представлява и обект. Във всеки процес и във всеки обект се извършват колебателни движения, от информационно единство към физическа диференциация. Физическата диференциация трябва много точно да съответства на духовното единство. Условие за развитието на тези две противоположности е наличието на трети елемент, който да осигурява непроявеното присъствие на едната противоположност в другата. Тази роля се изпълнява от енергията, посредникът, от който зависи развитието на Вселената.

Информацията, енергията и веществото представляват единно цяло. Това разбиране открай време съществува в културата на човечеството — например, понятието за Светата Троица в християнството (Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Свети Дух).

Всеки обект в развитието си повтаря цикъла на развитие на Вселената. Оставайки абсолютно единен на тънкото, полево ниво, той се диференцира на физическото. За диференциацията на физическо ниво е нужно процесът на духовното ниво да е изпреварващ, за да гарантира повече издръжливост при физическото разделение. Налице е безспорен приоритет на духовното. Така че законът за единството и борбата на противоположностите изглежда така: съществуващото н и щ о изтръгва от себе си своята противоположност, за да се превърне след това в н е щ о съвършено ново.

Сега минаваме към въпроса за произхода на живота. С диференциацията на физическия свят трябва да нарастват тенденциите към повишаване на единството на ниво поле от най-тънките слоеве към по-грубите. Вътрешното единство започва да се проявява на външно ниво, формата заприличва на съдържанието. Единството се проявява на нива, на които не се е проявявало преди това.

С нарастването на нееднородността степента на единство в ограничена част от пространството толкова се увеличава, че обектът се обособява от Вселената, отделя се от нея. Да се върне към нивото на единство на обкръжението би означавало да се унищожи. Плътността на информацията е толкова повишена, че обектът вече противостои на околния свят.

Може да се каже, че животът във Вселената се е проявил едновременно в цялото ѝ тяло и представлява единен организъм, в който продължава диференциацията и е запазена непрекъснатата връзка и взаимодействие на всички съставляващи. Развитието на този процес, физическото разнообразие са възможни само ако ориентацията е към първичните информационни процеси на единство. Веществото, времето и пространството са външната форма; информацията и духът — съдържанието. Съдържанието се реализира във формата, формата развива съдържанието.

Всеки обект във Вселената съществува поради колебателните движения, редуващата се ориентация ту към информационните, ту към физическите процеси. Човешкият живот е отражение в миниатюра на Вселената, а тъй като у човека и времето, и пространството са свити, процесите на преминаване на информацията във вещество се осъществяват много по-бързо. Живият обект се отличава със степента си на единство и скоростта на преминаване на информацията във вещество (информацията се превръща в енергия, а енергията — във вещество). Вероятно повишаването на единството и на скоростта на превръщане на едното в другото е смисълът на развитието на живия обект.

Колкото по-висока е степента на вътрешно единство, плътността на информацията, толкова повече организмът се обособява от околния свят. Това ние наричаме развитие на съзнанието и личността. Процесът на физическо обособяване от околната среда е възможен само ако расте единството с Вселената. Процесът на единение с Вселената е това, което наричаме култура; процесът на обособяване е цивилизацията. Културата ражда цивилизация. Цивилизацията отначало не приема културата, а след това, за да не загине, се връща към нея като блудния син, за да повтори този процес на по-високо ниво и с по-голяма амплитуда. Ако връщането към културата не става на нужното ниво на духовност, цивилизацията загива. Отрицанието на тенденцията към единство и на чувството, което реализира единството във Вселената — Любовта — води до гибел на цивилизацията.

Прието е да се смята, че същината на закона за единството и борбата на противоположностите е те да се примирят, без да се унищожат една друга. Главното условие за примиряване на противоположностите е възможността да преминават една в друга, което им позволява да повишават степента си на единство. Главната разлика между живата и неживата материя се крие в скоростта, с която противоположностите преминават една в друга; целта на живота е да се усилва проявеността на духа в материята, като се ускорява това преминаване.

Да си спомним махалото. При определена честота на колебанията има две състояния, които се изключват едно друго — отклоняването на махалото вляво и вдясно от вертикалата. Тези противоположни състояния могат да съществуват, без да се унищожават едно друго, само защото са раздалечени във времето. Опитът да ги съвместим, например, за една секунда, ако периодът на колебание на махалото е пет секунди, представлява спиране на движението, край на развитието. А сега да си представим, че честотата на колебания на махалото се е увеличила до няколко в секунда. Значи, двете противоположни състояние ще се съвместят, без да се унищожават взаимно.

Животът на Земята се е появил като начин тя да запази единството си със Слънцето, което е отделило от себе си планетите, тоест намалило е степента на физическо единство и е увеличило информационното, за да компенсира физическия разрив. Така че в общ план разделяне не е имало. Всеки обект във Вселената се стреми да изтръгне от себе си нещо, което на физическо ниво му е противоположно, и да усили единството на информационно ниво, за да се развива системата. Майката, която ражда дете, и звездата, която ражда планети, правят едно и също. Физическото откъсване трябва да се компенсира с духовно единство.

Животът на Земята потвърждава процеса, по който се реализира единството на новата планета и Слънцето. Слънчевата система се стреми, от една страна, към максимум физическа диференциация, а от друга — към единство в информационния план. Животът, който се е появил на Земята, се развива по същите закони. На физическото ниво се образуват нови видове, увеличава се разнообразието на формите, а на нивото на полето се усилва степента на единство. Животът на Земята не само се е появил като единен организъм, той продължава да съществува като единен организъм и се управлява от системата за саморегулация, която се реализира на информационно-енергетично ниво. Целта на тази система е поведението на частта да съответства на интересите на цялото и този режим да се поддържа. Колкото по-високи възможности в плана на енергетиката има едно звено, толкова повече ориентацията му трябва да е към центъра. Ако връзката с центъра изостава, а автономността на звената нараства, системата може да загине. По тази причина не може да се мине без бракуване на звената, които нарушават единството на системата.

Поведението на обекта трябва да съответства на информационните структури на целия организъм. Ако физическото, емоционалното или информационното поведение на обекта се разминава с програмата, заложена в информационното поле на системата, полето на системата атакува полето на обекта. Получава се деформация на полетата на обекта и се въвеждат програми за унищожаване, тоест връщане към изходното състояние. Такъв обект може да бъде както отделният организъм, така и група, която нарушава законите на единството. Казано на медицински език — здравето на тялото се определя от здравето на духа.

Информационното поле е първично по отношение на тялото и определя съдбата, характера и физическото състояние на човек. Следователно, може да се каже, че главното условие за физическо здраве е да се познават и спазват законите на Вселенското информационно поле — законите на Единството, Духовността и Любовта.

Скоростта на всички процеси на Земята вече толкова е нараснала, че спешно трябва да се повишава физическата адаптация. Биогеносферата стремително се променя.

Тъй като информационните процеси във Вселената са първични спрямо физическите, въпросите за физическата адаптация са свързани на първо място с въздействието върху информационните, духовни структури на човека. С това се обяснява поголовното увлечение по магията, окултизма, йогата, различните религиозни течения. Хората възторжено приемат всеки новопоявил се месия или гуру, който обещава спасение и нова истина. Всички чакат готови решения и забравят, че задължителното условие за възраждане е тежката, мъчителна вътрешна работа, чиято същност човечеството отдавна знае — това е стремежът да опознаем света, да изследваме законите му и да се държим в съответствие с тях.

В последните години рязко се повиши енергетичното ниво на хората. Това, което преди се е достигало за години упорит труд, сега може да се постигне за няколко месеца. Човешките възможности са нараснали точно толкова, колкото ако един велосипедист седне зад щурвала на самолет. Но ако психологията му си е останала на велосипедист, а не на летец, трудно ще се възползва от тези възможности. От гледна точка на психологията, нивата на обикновения човек и на този, който е получил достъп до възможностите за повишено енергетично въздействие върху живите и неживите обекти, трябва да се различават още по-силно.

Изследванията ми показват, че вече може да се нанесе вреда на живата и неживата природа не само с физически действия или силна емоция, но и с невнимателна мисъл. Когато човек е с повишени енергетични възможности, последствията от негативното въздействие нарастват в геометрична прогресия. Информационно-енергетичното въздействие върху неживите и живите обекти може да бъде много опасно.

Агресията към един човек е програма за унищожаване на всички негови роднини и деца. Тъй като е в действие механизмът за полева саморегулация, отрицателното въздействие се връща към атакуващия и неговите роднини. Психологическата подготовка на човечеството драстично изостава от енергетичните му възможности; може да се каже, че всъщност сега човечеството е в режим на самоунищожение. Плодовете му виждаме около себе си.

Каква е причината за трагичното несъответствие между днешната психология на човек и реалиите на околния свят? Психологията на съвременния представител на западната цивилизация, а към нея принадлежи по-голямата част от човечеството, е психология на прагматизма. Главното ударение се поставя не на натрупването на информацията, а на реализацията й. Затова и недоходоносния, «нискорентабилен» процес на осмисляне на света, на създаване на нови понятийни и етически структури изпада от общата ориентация. Пред трудния и дълъг процес, водещ до постижения, се предпочитат готови рецепти с максимум практически ефект.

Ако анализираме пътищата, по които се развива всяка религия, магия, йога, навсякъде ще забележим следните основни етапи:

— осмисляне, постигане на света в този миг, което става чрез отрицание на околната среда, преодоляване на зависимостта от нея, отказване от взаимодействие с нея;

— показване на законите, по които се развива светът, и създаване на система за поведение, съответстваща на тези закони;

— практическо приложение на получените знания.

В миналото този процес се е разтеглял с векове и хилядолетия, затова хората често не можели да го видят целия, също като слепците в известната притча, които опипвали отделни части на слона и се мъчели да си го представят как изглежда. Сега вече човечеството има възможност да види този процес в негоата цялост и единство.

Засега в духовните търсения преобладава процесът на разединение. Има направления, които са ориентирани само към първата степен — натрупването на информация. Това е бягство от действителността, отрицание на цивилизацията в същността й, отказване от следващите две степени. Такъв път изповядват, например, кришнарите.

Второто направление има за цел връщането към принципите на етиката, към правилното поведение; това са различните религиозни течения.

Третото направление се ориентира към използването на резултатите в практиката, като пренебрегва и познанието, и етиката — такива са магията, чародейството.

Интересна трансформация претърпя екстрасензориката. Започвайки с елементи на познанието и етиката, това течение — след като представителите му започнаха да си имат работа с пари — рязко деградира и сега основно се насочва към магията и чародейството. Това е напълно естествено и закономерно — без любов към Бог всяко познание се превръща в желание да забогатееш.

Сега развитието на всички процеси е ускорено и това позволява «да се види целият слон», тоест да си представим и да осъзнаем процесите, които са определили сегашното състояние на човечеството, и проблемите пред него.

Главното условие за оцеляване в сегашния момент е основаното на принципите на диалектиката съединяване на онова, което преди е било несъединимо. А именно: отричането от земното, осъществяването на единение с Космоса и получаването на информация, въплъщаването ѝ в нравствени закони и практическото им реализиране на всички равнища.

«Не можете да служите на Бога и на мамона» — е казал Христос. Преди две хиляди години съвместяването на тези две противоположни тенденции е било невъзможно в рамките на един човешки живот. Сега светът се е изменил, изменила се е честотата на махалото, при която да няма взаимно унищожаване на противоположностите, тоест — скоростта на преминаването на веществото в информация и обратно. Следователно, може да се каже, че човекът, на когото му е дадено да оцелее в близките години, трябва да бъде едновременно и светец, и бизнесмен.

В съзнанието на всеки съвременен човек трябва да съществуват два противоположни процеса: отказване от света, устремяване към Космоса, святост и реализация на получената информация, активни действия, практичност. Всъщност става дума за ново мислене, което ще определи физическата и духовната структура на новия човек. И така, святост, отричане, познание, реализация на всичко това на нивото на мислите и емоциите и въплъщаването му в социалните структури. Съединяването не бива да е механично, тъй като това значи да се спре махалото; то трябва да е единен процес, с последователно преминаване и през трите степени. Всеки човек трябва да стане светец, постоянно да повишава нивото си на святост, на познание на света, на единство с Вселената и едновременно с това да се самореализира в емоционалния и в практическия живот. Цивилизацията трябва постоянно да се подхранва от културата. В ценностната система приоритетът трябва да се дава на светостта, а не на практичността, тъй като Космосът е първичен, а цивилизацията — вторична.

Всяка цивилизация се крепи на раменете на светци, а не на магьосници. Легендите твърдят, че в далечното минало третото око на хората е било отворено. Имали са достъп до информация по свръхсетивен път, независимо от разстоянието и времето. После третото око се затворило. Причините не са известни, макар че, най-вероятно, са прости. Работата е там, че получаването на първични знания е недопустимо без спазване на етичните норми, а пряката връзка между реализирането на знанията и етичността не се вижда веднага. В един етап психологичните и етични нива на човек толкова изостанали от възможностите на енергетиката му, че това се превърнало в заплаха за съществуването на цивилизацията, затова и затварянето на третото око било спасение.

За съжаление, повечето съвременни школи за физическо и духовно развитие изхвърлят първите две степени — на познанието и нравтвеността. Преминаването им изисква деветдесет и пет процента от усилията и времето и не дава видим резултат веднага. Много школи практически вървят в обратна посока, затова завършват с деградация.

Еволюцията на живите организми се движи експоненциално — отначало има много дълъг процес на натрупване на знания, а едва след това идва реализирането им.

За да оцелеем в нашето време, процесите на натрупване на информацията и използването ѝ трябва да се съединят, но без да се унищожават един друг. С други думи, търговецът, политикът и ученият трябва да станат светци. За тях въпросът за етичността трябва да е главен.

В биоенергетиката този въпрос стои с особена сериозност. Опитите да се прилагат методите на магията или чародейството за лични, користни интереси, се сблъскват с висшите закони на Вселената. Резултатът по правило е трагичен, но невинаги е очевиден, тъй като последствията се проявяват бавно, плавно и човек не успява да свърже следствието с причината. Девойката, която прави магия на любимия си, не подозира, че така разрушава психиката, съдбата и телата на бъдещите си деца.

Вече достатъчно отчетливо се забелязва тенденцията да се развиват окултните, магически способности за чисто лични интереси. Звената на системата започват да не отчитат интересите ѝ като цялост и това я заплашва с пълно разпадане. Нека си припомним — племената със силни традиции в магията и окултизма спирали да се развиват и загивали.